Те пристъпиха в пустия коридор, докато ехото от падналия катинар заглъхваше в разклоненията пред тях. Вътрешността на комплекса изглеждаше дори по-негостоприемно, отколкото Джери си спомняше. Мъждивата дневна светлина, която проникваше през плесенясалите прозорци на тавана, имаше синьо-зелен цвят и правеше обстановката още по-мрачна. „Някога интериорът в стил ар деко сигурно е впечатлявал посетителите с блестящите си плочи и изкусните мозайки по пода и стените, но това е било, преди да се родя“, помисли си Джери. Сега плочките под краката им се бяха надигнали от влагата, а онези по стените бяха изпопадали, оставяйки десени от бяла керамика и тъмен хоросан, които приличаха на огромни нерешими кръстословици. Мястото имаше толкова окаян вид, че той почти се отказа да убеждава Гарви да го купи. Просто не виждаше как ще го убеди, въпреки че комплексът се продаваше на смешна цена. Но богаташът беше заинтригуван от видяното и вече крачеше по коридора, като пушеше и си мърмореше нещо. Джери реши, че спътникът му проявява някакво извратено любопитство към този кънтящ мавзолей. И все пак:
- Това място има атмосфера. Има потенциал - каза Гарви. - Сигурно знаете, че не съм голям филантроп, но разбирам от хубави неща. -Беше се спрял пред една мозайка, която изобразяваше неопределена митологична сцена - риби, нимфи и морски богове по време на игра. Той изсумтя одобрително, като проследи неравните контури на картината с влажния край на пурата си. - Рядко се срещат такива майсторски изработки в наши дни.
Джери не виждаше нищо забележително в мозайката, но кимна:
- Страхотна е.
- Покажете ми и останалото.
Комплексът имаше само два басейна, но предлагаше доста екстри -сауни, турски бани и термални бани. Тези зони бяха свързани с лабиринт от проходи, в които, за разлика от главния коридор, нямаше прозорци на тавана, така че посетителите трябваше да разчитат единствено на светлината на фенера. Тъмно или не, Гарви искаше да разгледа всичко. Десетте минути, които беше казал, че може да отдели за целта, станаха двайсет, после половин час, защото той се спираше периодично да коментира украсите. Джери слушаше пламенните слова с престорен интерес - ентусиазмът на богаташа към западналия интериор го озадачаваше.
- А сега искам да видя басейните - заяви Гарви, след като бяха проучили всички допълнителни зони.
Джери го поведе послушно през лабиринта. Докато се отдалечаваха от турските бани по един къс коридор, инвеститорът го дръпна рязко и каза:
- Тихо.
Джери спря.
- Какво?
- Чух глас.
Той се ослуша. Бледата светлина на фенера се отразяваше в плочките около тях и придаваше мъртвешки вид на лицето на Гарви.
- Не чувам ни...
- Тихо! - тросна се дребният мъж и наклони глава. След малко сви рамене и засмука пурата, която беше угаснала от влажния въздух.
- От коридорите е - успокои го Джери. - Ехото на това място е объркващо. Понякога човек може да чуе как собствените му стъпки се връщат при него.
Гарви изсумтя за пореден път. Изглежда, сумтенето беше неразделна част от речта му.
- Само че аз чух нещо - възрази той, явно недоволен от обяснението. И се ослуша пак, но в коридорите цареше гробовна тишина. Не се чуваше дори шумът на трафика по „Леополд Роуд“.
- Да вървим - каза най-сетне богаташът. И Джери го поведе отново към басейните, като се мъчеше да се ориентира в лабиринта от идентични проходи. Направи няколко погрешни завоя, но накрая стигнаха до желаната цел.
- Топло е - отбеляза Гарви, когато застанаха пред по-малкия от двата басейна.
Джери промърмори нещо в знак на съгласие. Не беше забелязал, че температурата се е покачила, но сега осъзна, че се е изпотил. Въздухът тук беше все така влажен, но не миришеше на плесен, а на нещо далеч по-неприятно. Можеше само да се надява, че богаташът, който бе запалил отново пурата си, няма да усети зловонната смрад.
- Някой е пуснал отоплението - каза Гарви.
- Явно. - Джери беше озадачен. Кой ли го е пуснал? Навярно общинските инженери го включваха от време на време, за да поддържат системата в изправност. Това означаваше ли, че не са сами в сградата? Може би Гарви действително е чул гласове. И как щеше да обясни присъствието им на инженерите, ако се срещнат по време на обиколката?
- Ето ги басейните. - Той дръпна една от двойните врати. Тук прозорците на тавана бяха по-мръсни и от онези в главния коридор, но оскъдната светлина не спря Гарви. Инвеститорът влезе в залата и се приближи до ръба на басейна. Нямаше много за гледане; всички повърхности бяха покрити с няколкогодишна плесен. На дъното на басейна имаше едва забележима под водораслите мозайка с формата на риба. Виждаше се само едното й ярко, но лишено от живот око.