- Винаги съм имал страх от дълбока вода - сподели замислено Гарви, докато се взираше в пресушения басейн. - Не знам откъде идва.
- От детските години? - позволи си да предположи Джери.
- Не мисля. Според жена ми го имам още от утробата.
- От утробата?
- Казва, че не съм обичал да плувам из нея - отговори с насмешка богаташът, но май се присмиваше по-скоро на жена си, отколкото на себе си.
В залата отекна кратък, но силен шум, сякаш нещо беше паднало. Гарви се намръщи.
- Чухте ли това? - възкликна той и гласът му се покачи с половин октава. - Тук има някой!
- Плъхове - каза Джери. Не му се искаше да се срещат с инженерите и да отговаря на неудобни въпроси.
- Дайте ми фенера - изръмжа Гарви и го грабна от ръката от спътника си. После освети далечния край на басейна. Там имаше няколко съблекални и отворена врата, през която се излизаше от залата. Нищо не помръдваше.
- Не обичам плъхове...
- Все пак мястото е запуснато - отговори Джери.
- ...особено плъхове в човешка форма. - Гарви му върна фенера. -Имам врагове, господин Кахун. Но вие сте ме проучили и го знаете. Знаете, че не съм праведник. - И Джери внезапно разбра защо богаташът подскача при всеки шум. Не от гризачи се страхуваше той, а от тежки телесни повреди. - Мисля, че се задържах тук прекалено дълго. Покажете ми другия басейн и да се махаме.
- Разбира се. - Джери също нямаше търпение да си тръгнат от залата. Вече се потеше обилно и синусите го боляха. Той отведе Гарви в коридора, по който бяха дошли, и натисна вратата към големия басейн, но тя не помръдна.
- Някакъв проблем?
- Сигурно е заключена отвътре.
- Не можем ли да влезем от другаде?
- Би трябвало да можем. Искате ли да почакате тук, докато намеря задния вход?
Гарви погледна часовника си.
- Две минути - каза той. - После си тръгвам, защото имам други ангажименти.
И остана във все по-тъмния коридор, докато светлината на фенера се отдалечаваше. Не харесваше този Кахун. Беше твърде гладко избръснат и носеше италиански обувки. Но проектът - виж, проектът му харесваше. Допадаха му басейните и допълнителните съоръжения, еднаквият им дизайн и баналните украси. За разлика от много други, той намираше общинските учреждения - болници, училища, дори затвори - за успокояващи. Те му напомняха за обществения ред и му вдъхваха сигурност. По-добре да живее в един прекалено организиран свят, отколкото в хаос, защото хаосът го плашеше.
Пурата пак беше угаснала. Гарви я захапа и извади клечка кибрит. Когато я запали, зърна някаква гола девойка - стоеше в коридора пред него и го гледаше стреснато. Зърна я само за миг, защото изпусна клечката и тя угасна, но продължи да вижда образа й в съзнанието си. Беше съвсем млада, на не повече от петнайсет, и имаше заоблени форми. Голата й фигура блестеше от пот и изглеждаше толкова съблазнително, че можеше спокойно да е плод на фантазиите му. Той захвърли остатъка от пурата и запали нова клечка, но красавицата беше изчезнала; само сладкият аромат на тялото й продължаваше да витае във въздуха.
- Момиче?
Копнееше да види пак голите й форми и уплашените й очи.
- Ехо?
Пламъкът на новата клечка осветяваше едва метър и половина - два от протежението на коридора.
- Там ли си?
Момичето не можеше да е далеч. Той запали трета клечка и тръгна да го търси, но беше направил само няколко крачки, когато чу шум зад гърба си. Обърна се рязко и срещу стреснатото му лице проблесна фенерче. Беше господин Италиански обувки.
- Няма друг вход.
- Да ме ослепите ли искате? - попита гневно Гарви.
Джери наведе фенера.
- Съжалявам.
- Не сме сами, Кахун. Видях едно момиче!
- Момиче?
- Познавате ли го?
- Не.
- Беше чисто голо и стоеше на няколко крачки от мен.
Джери го изгледа смутено. Със сексуален маниак ли си имаше работа?
- Казвам ви, видях това момиче - каза ядосано богаташът. - Даже щях да го хвана, ако не бяхте... - Той се обърна пак към противоположния край на коридора. - Я светнете насам.
Джери изпълни нареждането, но коридорът беше празен.
- По дяволите! - изруга Гарви с неподправено разочарование. -Добре, да се махаме.
- Проектът има потенциал - заяви по-късно той, докато се разделяха на външното стълбище. - Разполагате ли с общ план на мястото?
- Не, но ще се постарая да намеря.
- Направете го - каза инвеститорът, като запали нова пура. - И ми изпратете по-подробно изложение на идеите си. Тогава ще говорим пак.