За да се добере до плановете на комплекса, Джери се принуди да даде доста солен подкуп на своя познат архитект. Все пак ги получи. На чертежите сградата приличаше на същински лабиринт. Това впечатление се засилваше още повече от привидно хаотичния ред, по който бяха разположени всички бани, тоалетни и съблекални. Но Керъл му доказа, че греши.
- Какво е това? - полюбопитства тя същата вечер, докато Джери ги проучваше. Бяха прекарали четири или пет часа в апартамента му, без да се скарат нито веднъж - нещо, което се случваше рядко, особено напоследък.
- Архитектурните планове на плувния комплекс на „Леополд Роуд“. Искаш ли още едно бренди?
- Не, благодаря. - Керъл прелисти чертежите, докато Джери си сипваше ново питие.
- Мисля, че убедих Гарви да го купи.
- Ще правиш бизнес с него?
- И какво от това? Да не е сводник? Просто има пари.
- Мръсни пари.
- Мръсни или не, важното е, че сме приятели.
Тя го изгледа студено и на Джери му се прииска да върне времето назад - не трябваше да казва последното.
- Нуждая се от този проект. - Той остави чашата до разпръснатите по масата планове и седна срещу Керъл. - Искам поне едно от начинанията ми да се увенчае с успех.
Тя продължи да го гледа студено.
- Не мисля, че е добра идея да се забъркваш с хора като Гарви. Не ме интересува колко пари има. Той е негодник.
- Искаш да се откажа от всичко, така ли? Това ли ми казваш? - През последните седмици бяха водили няколко пъти подобни разговори. -Значи трябва да хвърля на вятъра целия труд, който съм положил, и да добавя още един провал към предишните?
- Не е нужно да викаш.
- Не викам!
Керъл сви рамене и каза тихо:
- Сигурно ми се е причуло.
- За бога!
Тя се наведе пак над чертежите. Джери се загледа в пътя, който разделяше хубавата й руса коса. „Толкова сме различни“, помисли си той. Беше очевидно как са стигнали до тази задънена улица, нали вечно бяха на различно мнение. Не само по този въпрос, а и по сто други. Мислите, които протичаха под нежния й скалп, си оставаха
загадка за него. И неговите за нея явно.
- Като спирала е.
- Какво?
- Комплексът. Проектиран е като спирала. Виж.
Джери се надигна от масата и проследи отвисоко маршрута, който Керъл чертаеше с показалец през лабиринта от проходи. Беше права. Въпреки че бележките на архитектите му пречеха да види ясно цялостната картина, нямаше съмнение, че коридорите и стаите са подредени в груба спирала. Пръстът на Керъл описваше все по-малки кръгове, докато не се спря върху големия басейн. Джери зяпаше мълчаливо чертежа. Можеше да го проучва цяла седмица и пак да не види скритата структура, ако не бяха нейните напътствия.
Керъл реши, че няма да остане за през нощта. Това не означавало, че късат, обясни му тя на вратата, просто ценяла интимността им прекалено много, за да я използва като бинт. И Джери я разбра; нали и двамата бяха като ранени животни. Може и да не си приличаха, но поне им хрумваха сходни метафори.
И преди се бе случвало да спи сам. Това рядко го притесняваше, защото не обичаше да дели леглото си. Но тази нощ се нуждаеше от компания, искаше да прегърне някого. Отсъствието на Керъл го раздразни и той се почувства като капризно дете. Помъчи се да заспи, но сънят му бягаше.
Накрая, малко преди зазоряване, Джери реши, че будуването е за предпочитане пред тази разпокъсана дрямка. Стана, уви треперещото си тяло в халат и отиде да си свари чай. Плановете на комплекса лежаха върху масичката за кафе, където ги бяха зарязали. Джери се загледа в тях, докато отпиваше от сладкия асамски чайб. Вече не можеше да се съсредоточи върху бележките на архитектите, мислеше си само за посочената му спирала - несъмнено доказателство, че привидният хаос е подчинен на скрит порядък. Тя привличаше погледа му и го мамеше да проследи намотките й чак до центъра къде какво имаше? Един заключен басейн.
Щом изпи чая, той се върна в леглото и този път умората надви безсънието му. В седем и петнайсет го събуди звънът на телефона -беше Керъл, която се обаждаше, преди да е потеглила за работа, за да се извини за предишната вечер.
- Не искам да развалям нещата между нас, Джери. И ти го знаеш, нали? Знаеш колко държа на теб.
Но на Джери не му беше до любов рано сутрин. Романтичните чувства, които го бяха споходили снощи, му се струваха нелепи на дневна светлина. Той отговори криво-ляво на любовните й обяснения и обеща да се видят на следващата вечер. После прегърна отново възглавницата.
6 Черен чай, кръстен на индийския щат Асам, в който се добива. - Б. пр.
Не минаваха и петнайсет минути, без Езра Гарви да се сети за момичето, което бе зърнал в коридора на комплекса. Лицето му го преследваше дори когато вечеряше с жена си или правеше секс с любовницата си. Толкова невинно бе това лице, а такива възможности криеше...