Стъпките спряха. Гарви също. Беше станало по-светло, макар и да не се виждаше източник на светлина. Той облиза устни, вкуси солта на собствената си пот и продължи напред. Плочките под пръстите му блестяха от влага, а онези под краката му се пързаляха. Преследването беше към края си - усещаше го с всяка крачка.
Светлината се усили. Не беше слънчева; слънцето нямаше достъп до това светилище. Беше мека и измамна като сиянието на луната, но навън беше ден. Какъвто й да бе произходът й, тя му позволи най-после да види момичето. Не момичето, а някакво момиче - не беше същото, което бе срещнал преди два дни. И това беше голо и непълнолетно, но определено беше различно. Гарви го зърна само за миг, защото то избяга по коридора и изчезна зад един ъгъл. Ама че
работа! Не едно, а две момичета на това потайно място.
Той погледна назад. Искаше да се увери, че пътят за бягство е свободен, ако реши да се оттегли, но съзнанието му беше замъглено от горещия въздух и не успя да си спомни откъде е дошъл. Към въодушевлението му се прибави тревога, но Гарви я пренебрегна и продължи до края на коридора, после свърна наляво, за да настигне непознатата. След няколко метра коридорът отново завиваше наляво и той видя как момичето изчезва зад поредния ъгъл. Завоите продължиха, като интервалите между тях бяха все по-къси и Гарви се задъха от жежкия въздух и продължителното преследване.
Накрая горещината стана нетърпима, коридорът направи последен завой и богаташът се озова в малко, оскъдно осветено помещение. Той разкопча най-горното копче на ризата си и забеляза, че вените на ръцете му са изпъкнали като въжета. Сърцето и белите дробове го стягаха, но вече можеше да си отдъхне - гонитбата беше приключила. Обектът на желанията му стоеше с гръб към него до отсрещната стена. И при вида на този гладък гръб, под който се белееше един прекрасен задник, от клаустрофобията на Гарви не остана и помен.
- Добре се погонихме, а? - каза задъхано той.
Момичето не отговори - или не го беше чуло, или продължаваше да го разиграва.
Инвеститорът тръгна по хлъзгавите плочки.
- На теб говоря.
Когато се озова на броени крачки от непознатата, тя се обърна. Не беше момичето, което бе преследвал дотук, нито онова, което бе видял преди два дни. Беше различна девойка. Смаяният поглед на Гарви се задържа за няколко секунди върху непознатото лице, после се премести върху детето, което момичето държеше в ръце. Беше сукалче като всяко новородено и беше впило уста в младата гръд със същия глад. Но през четиресет и няколко годишния си живот Гарви никога не бе зървал подобно същество. Обзе го отвращение. Да види, че момичето кърми бебе, беше достатъчно шокиращо, но обликът на това нещо, което не приличаше нито на човек, ни на животно, беше повече, отколкото стомахът му можеше да понесе. Дори демоните в ада имаха по-симпатичен вид.
- Какво, за бога...
Момичето видя потресената му физиономия и избухна в смях. Той поклати глава. Детето протегна един уродлив крайник и стисна гърдата на кърмачката за по-добра опора. Жестът превърна погнусата на Гарви в ярост. Като пренебрегна протестите на девойката, той изтръгна отвратителното същество от ръцете й, усети как лъскавото, безформено телце се гърчи под пръстите му и го запрати с всички сили в отсрещната стена. Бебето се удари в плочките и изплака, после млъкна. Майката изплака на свой ред и изтича до явно лишеното от кости тяло, в което бе зейнала голяма рана. Създанието протегна един от многобройните си крайници - имаше поне шест - и се помъчи да докосне разплаканото й лице. Тя го взе в обятията си и по корема й се стече лъскава течност.
От вътрешността на комплекса долетя вой. Гарви не знаеше кой вие, но нямаше съмнение, че воят е предизвикан от предсмъртния писък на детето и от засилващия се рев на майката, при това звучеше по-страховито и от двете. Богаташът не притежаваше голямо въображение. Всичките му фантазии се въртяха около пари и жени. Когато чу този вой обаче, в съзнанието му нахлуха кошмарни видения. Не бяха образи на чудовища, защото му беше трудно да си представи нещо, което не е виждал. Не бяха картини, а по-скоро чувства, породени от костния му мозък. Гневът, който го бе обзел, изчезна, а с него се изпари и цялата му смелост. Той потрепери и избяга ужасен от залата, а сянката му подскачаше пред него по пода на притъмняващия коридор.
Беше загубил всякакво чувство за ориентация. Зави в погрешна посока; при следващото разклонение пак. След малко осъзна грешката си и направи опит да се върне, но тогава се обърка съвсем. Всички коридори си приличаха: бяха с идентични плочки и еднакво тъмни. След всеки ъгъл попадаше в зала, през която не беше минавал, или се озоваваше в задънен проход. Паниката му нарасна. Воят беше секнал и Гарви чуваше само дрезгавото си дишане и проклятията, които сипеше под нос. Ако някой беше виновен за сегашните му страдания, това беше Кахун и той се закле, че ще му го върне тъпкано - ще изпочупи лично костите му, ако трябва. Мисълта го поободри и Гарви продължи да тича. Беше толкова зает да крои планове за отмъщение, че не осъзна, че е бягал в кръг, докато не влетя отново в познатата зала. Мъртвото бебе лежеше изоставено на пода, а майката беше изчезнала.