Той спря да обмисли ситуацията. Можеше да се върне назад, но рискуваше пак да се залута. По-добре да продължи към светлината отвъд залата - така имаше по-голям шанс да разсече този гордиев възел и да излезе от лабиринта. Доволен от съобразителността си, Гарви прекоси внимателно помещението и надникна през вратата в отсрещния край. Видя къс коридор, който завършваше с друга врата, а отвъд нея - обширно пространство. Басейнът! Това можеше да е само басейнът!
Без да се колебае повече, той пое смело напред.
Жегата растеше с всяка крачка. Беше толкова горещо, че го заболя главата. Накрая коридорът свърши и се озова пред басейна.
За разлика от по-малкия, този не беше пресушен. Беше пълен почти до ръба. Но не с чиста вода, а с някакъв пенест бульон, от който се издигаше пара въпреки нетърпимата горещина в залата. Ето откъде идваше светлината! Водата в басейна фосфоресцираше и заливаше всичко около него - плочките, трамплина, съблекалните и самия
Гарви - с мръсножълто сияние.
Богаташът се огледа внимателно. Нямаше и помен от момичетата. Пътят към изхода беше свободен, а на двукрилата врата не висеше катинар. Той тръгна към нея и едва когато се подхлъзна, забеляза, че на пода има мокра диря с неопределен цвят (на тази светлина всичко изглеждаше жълтеникаво), която или свършваше при басейна, или започваше оттам.
Обзет от любопитство, Гарви погледна отново към водата. Парата се завихри, в пенестия бульон се появи водовъртеж. И ето! Видя някаква тъмна, неопределена форма да плува под ципата на бульона. Той се сети за създанието, което беше убил, за безформеното му тяло и уродливите крайници. Още едно подобно същество ли имаше тук? Светещата течност се разплиска в ръба на басейна и пяната се разпадна на мръсни парцали. Плувецът беше изчезнал.
Инвеститорът вдигна очи. Вече не беше сам. В залата се бяха появили три момичета и вървяха към него. Веднага разпозна едното - онова, което бе видял при първото си посещение. За разлика от сестрите си, то носеше рокля, но едната му гърда беше оголена.
Момичето го изгледа мрачно и продължи да се приближава, като влачеше след себе си въже, украсено с мърляви панделки.
При появата на трите грации кипящата вода се разпени ожесточено и обитателите й се надигнаха да ги посрещнат. Гарви забеляза три или четири фигури, които плуваха към повърхността. И се зачуди дали да послуша инстинкта си и да избяга (макар и накичено с панделки, въжето си беше въже), или да остане още малко, за да види какво ще излезе от басейна. Той се озърна към вратата. Намираше се на няма и десет метра от нея. Един спринт и щеше да се озове в хладния коридор, а оттам щеше да е детска игра да стигне до Чендамен.
Момичетата спряха на няколко крачки от него, като го гледаха втренчено. Богаташът отвърна на погледите им. Желанието, което го бе довело тук, го беше напуснало. Вече не копнееше да стиска гърдите им и да проучва отворите между лъскавите им бедра. Тези създания не бяха това, на което приличаха. Мълчанието им не се дължеше на покорство, а на наркотичен транс; голотата им не беше чувствена, а издаваше обидно безразличие. Дори младостта им и всичко, свързано с нея - нежната кожа, бляскавата коса, - бяха покварени по някакъв начин. Когато момичето с роклята се пресегна и го докосна по потното лице, Гарви изписка отвратено, сякаш беше усетил допира на змийски език. То пренебрегна реакцията му и пристъпи към него, без да го изпуска от очи; не миришеше на парфюм като любовницата му, а на плът. Той застина, прикован от погледа на курвата, а тя го целуна по бузата и уви въжето около врата му.
Джери звънеше в офиса на Гарви през половин час. Първо му казаха, че мъжът е излязъл по работа и ще се върне късно следобед. После го информираха, че Гарви нямало да се връща в офиса. Накрая секретарката заяви, че господин Гарви не се чувствал добре и се бил прибрал вкъщи. „Обадете се утре, моля.“ Джери я помоли да предаде, че е намерил архитектурните планове на комплекса и ще се радва да ги обсъди с господин Гарви, когато му е удобно.