После му се обади Керъл.
- Искаш ли да излезем довечера? Можем да отидем на кино.
- Какво ще гледаме? - попита я той.
- О, не съм мислила по въпроса. Ще решим довечера.
В крайна сметка гледаха някакъв френски филм, който нямаше сюжет, а се състоеше от безкрайни диалози - героите обсъждаха бедите и стремежите си, като първите произлизаха от провала на вторите. Пълна скука.
- Не ти хареса...
- Не особено - призна Джери. - Много приказки...
- И никаква стрелба.
- Никаква.
Тя се усмихна замислено.
- Защо се усмихваш?
- Просто така...
- Не може просто така.
Керъл сви рамене.
- Нямаше конкретна причина. Не мога ли да се усмихвам?
- Боже. Ще ми трябват субтитри за този разговор.
Продължиха да вървят по „Осфорд Стрийт“.
- Искаш ли да хапнем нещо? - попита той, когато стигнаха до „Поланд Стрийт“. - Можем да отидем в „Ред Форт“.
- Не, благодаря. Не обичам да ям толкова късно.
- За бога! Трябва ли да се караме заради някакъв проклет филм?
- Кой се кара?
- Направо ми лазиш по нервите...
- Ти също, ако искаш да знаеш - не му остана длъжна Керъл. Вратът й се беше зачервил.
- Но тази сутрин каза...
- Какво съм казала?
- Че не искаш да се разделяме...
- Това беше сутринта. - Тя се намръщи внезапно и добави: - Изобщо не ти пука, Джери. За мен и за каквото и да било.
После го изгледа втренчено, сякаш го предизвикваше да отговори. Той не каза нищо и мълчанието му явно й беше достатъчно.
- Лека нощ - пожела му Керъл и си тръгна. Джери остана загледан след нея. Искаше му се да й извика да се върне, наистина му се искаше, но му пречеха разни неща като гордост, умора и смущение. Това, което най-накрая го накара да се размърда, беше мисълта за празното легло; за празното легло и за чаршафите, които щяха да са дяволски студени, ако нямаше кой да ги стопли.
- Керъл!
Тя не се обърна, дори не забави крачка. Наложи се да подтичва, за да я настигне - гледка, която несъмнено развесели останалите минувачи.
- Керъл. - Хвана я за ръката и тя най-после спря. Той я заобиколи, за да я погледне в очите, и видя, че плаче. Това го шокира и смути; сълзите й го ужасяваха почти колкото собствените му сълзи.
- Предавам се - каза Джери и се помъчи да се усмихне. - Филмът беше шедьовър.
- Нима?
Шегата му не я успокои; лицето й беше подпухнало от страдание.
- Недей. Моля те. Не съм... („Добър в извиненията“, искаше да добави той, но понеже наистина не беше, не успя да каже дори това.)
- Няма значение - промълви Керъл. И Джери разбра, че не е сърдита, а просто нещастна.
- Хайде да се върнем в апартамента.
- Не искам.
- Но аз искам - отговори той и този път беше напълно искрен. - Да не говорим на улицата.
Спря такси. Докато пътуваха към Кентиш Таун, никой не продума. После, докато се изкачваха по стълбите към неговия етаж, Керъл отбеляза:
- Мирише гадно.
И наистина: във въздуха имаше някаква силна, кисела миризма.
- Някой е бил тук - каза разтревожено Джери и избърза към вратата на апартамента. Тя зееше с разбита брава, от касата стърчаха трески. Той изруга.
- Какво има? - попита зад гърба му Керъл.
- Разбили са вратата.
Влезе в жилището и светна лампата. Вътре цареше пълна бъркотия. Картините бяха изпочупени, възглавниците разпорени, мебелите - на парчета. Джери се втренчи в хаоса и затрепери, а Керъл обиколи стаите и установи, че нито една не е била пощадена.
- Това е нещо лично, Джери.
Той кимна.
- Ще се обадя в полицията, а ти виж какво липсва.
Джери се размърда вдървено, беше пребледнял. Докато крачеше вяло из апартамента и проучваше щетите, като вдигаше счупени вещи и затваряше отворени чекмеджета, той си представи колко са се забавлявали крадците с дрехите и личните му принадлежности.
Бяха струпали снимките му в ъгъла на спалнята и се бяха изпикали върху тях.
- Полицаите са на път - съобщи Керъл. - Казаха да не пипаме нищо.
- Късно е - промърмори той.
- Какво са взели?
- Нищо. - Всичко ценно беше тук: видеото, касетофона, кредитните карти, малкото бижута, които притежаваше.
Тогава се сети за архитектурните планове. Върна се във всекидневната и прерови отломките, но не ги намери и това не го изненада.
- Гарви.
- Какво за него?
- Дошъл е за плановете на комплекса. Или е изпратил някого.
- Но защо? - попита тя, като оглеждаше хаоса. - И без това щеше да му ги дадеш.
Джери поклати глава.
- Трябваше да те послушам, когато ми каза да стоя далеч от него.