- Не съм предполагала, че е способен на подобно нещо.
- Аз също.
Полицаите дойдоха и си заминаха, като се извиниха с половин уста, че вероятно няма да има арестувани.
- Доста вандалски прояви стават тук напоследък - сподели единият. - И съседите от долния етаж не са си вкъщи?
- Не, на почивка са.
- Лоша работа. Постоянно получаваме такива сигнали. Имате ли застраховка?
- Да.
- И това е нещо.
По време на разпита Джери не сподели подозренията си, въпреки че много му се искаше. Нямаше смисъл да обвинява Гарви. Беше сигурен, че богаташът си е приготвил алиби, пък и нямаше как да докаже вината му; само щеше да го ядоса, а тогава бог знае какво щеше да стори онзи.
- Какво ще правиш? - попита Керъл, когато полицаите си тръгнаха.
- Не знам. Дори не съм сигурен, че е бил Гарви. Мислех, че сме приятели, а сега... Какво да правя с такъв психопат?
- Нищо. Няма да се занимаваш повече с него. Къде ще спим? Тук или в моя апартамент?
- Тук.
Разтребиха надве-натри, като събраха счупените стъкла и изправиха мебелите, които не бяха съвсем потрошени. После преобърнаха разпорения матрак, намериха две здрави възглавници и си легнаха.
Керъл поиска да се любят, но това се оказа лоша идея. Джери се държеше грубо, защото беше бесен и грубостта му ядоса и нея. Тя се намръщи и целувките й станаха неохотни, в резултат на което той съвсем побесня.
- Спри - каза му Керъл, когато се опита да влезе в нея. - Не искам така.
Но той остана глух за възраженията й и проникна със сила.
- Казах не.
Джери й запуши устата и направи нов тласък. Беше два пъти по-тежък от нея.
- Спри.
Той затвори очи. Керъл му повтори да спре, този път с ярост в гласа, но Джери продължи да се движи все по-бясно. Понякога, когато беше наистина разгорещена, тя сама го караше да се движи така, дори го умоляваше. Но сега го ругаеше и заплашваше, и думите й го настървяваха още повече, въпреки че той не изпитваше удоволствие, а само напрежение, дискомфорт и нуждата да се изпразни.
Тя започна да се бори с него, като дереше гърба му и го дърпаше за косата; мъчеше се да отмести лицето на насилника от врата си. Джери си помисли, че Керъл ще го намрази и така най-после ще постигнат хармония, после мисълта се изгуби в усещанията.
Той свърши и се претърколи от нея.
- Копеле...
Гърбът го болеше. Когато се надигна от леглото, по чаршафите остана кръв. Прерови хаоса във всекидневната и намери здрава бутилка уиски. Чашите обаче бяха изпочупени, а не му се искаше да пие направо от шишето. Джери се облегна на стената, която беше приятно хладна под изранения му гръб; не се гордееше с постъпката си, но и не изпитваше угризения. Входната врата се отвори и затвори с трясък. Той остана неподвижен, докато стъпките на Керъл не заглъхнаха по стълбището. Тогава се разплака, макар че не беше сигурен защо го прави. Накрая пристъпът премина, Джери отиде в кухнята, намери чаша и се напи до самозабрава.
Кабинетът на Гарви изглеждаше впечатляващо; беше го декорирал по примера на един познат съдебен изпълнител. Всички лавици бяха запълнени с книги, купени на килограм, а килимът и стените бяха в убити цветове сякаш в резултат на наслагван с години цигарен дим. Когато не можеше да заспи, какъвто бе и сегашният случай, той се оттегляше в кабинета си, сядаше на кожения стол зад просторното бюро и се унасяше в мечти за ред и законност. Не и тази вечер обаче; днес мислите му бяха обсебени от друго. Каквото и да правеше, те неизменно се връщаха към „Леополд Роуд“.
Не помнеше почти нищо от станалото при басейна. И това го тревожеше, защото Гарви се гордееше с отличната си памет. Нямаше да се издигне до сегашното си положение, ако не помнеше лица и извършени услуги. Стотици хора работеха за него и нямаше портиер или чистач, към който да не може да се обърне по малко име.
Но от събитията на „Леополд Роуд“ бяха изминали едва трийсет и шест часа, а си спомняше толкова малко - как момичетата го обграждат, мятат въжето на врата му и го отвеждат в някаква противна зала. Картините от случилото се там бяха като фигурите в басейна - неясни, но страшно обезпокоителни. Беше преживял нещо ужасяващо и унизително, но какво?
Гарви не обичаше неизяснените въпроси. Щом беше изправен пред мистерия, щеше да я разреши и да си понесе последствията. Затова беше изпратил Чендамен и Фрайър да потрошат жилището на Кахун. Ако това бе някакъв сложен капан, измислен от враговете му, то Кахун несъмнено участваше в подготовката. Планът не беше негов, разбира се; той беше просто един изпълнител. Но съсипаният апартамент щеше да покаже на неговите господари, че Гарви смята да се бори. Нещо повече - така се сдоби с плановете на комплекса, които сега лежаха на бюрото му. Беше ги разучавал отново и отново с надеждата, че това ще опресни спомените му. Уви.