Все така разтревожен, той стана от стола и се приближи до прозореца. Градината зад къщата беше обширна и педантично поддържана, но безупречните й форми бяха неразличими на лунна светлина. Всичко, което видя, бе собственото си отражение в полираното стъкло.
Докато се взираше в него, то потрепери и инвеститорът усети как някакъв възел в червата му се разхлабва. Той сложи ръка върху корема си. Нещо помръдна там и Гарви се озова отново в комплекса; беше гол и нещо безформено се движеше пред очите му. В гърлото му се надигна писък, но Гарви го спря, като се извърна от прозореца и се загледа в стаята: в килима, книгите и мебелите; в солидната, отрезвяваща реалност. Въпреки това картините в главата му не изчезнаха напълно и вътрешностите му продължиха да се бунтуват.
Трябваха му няколко минути, за да се насили да погледне пак към
отражението си. Но когато все пак го стори, от нерешителността му не беше останала и следа. Нямаше да има повече безсънни нощи като тази. Навън се зазоряваше и Гарви знаеше, че днес ще пречупи Кахун.
Джери направи няколко опита да се свърже с Керъл, но всеки път колегите й казваха, че е заета. Накрая му омръзна да й звъни и се зае с херкулесовската задача да въдвори ред в апартамента. Само че беше твърде изтощен и разсеян, за да се справи с хаоса. След едночасови усилия, които се оказаха почти безрезултатни, той заряза и подреждането. Бъркотията, която го заобикаляше, беше в унисон с душевното му състояние. Най-добре да я остави.
Малко преди обед телефонът иззвъня.
- Господин Кахун? Джерард Кахун?
- Да.
- Казвам се Фрайър и се обаждам от името на господин Гарви.
- О.
Да злорадстват ли му се обаждаха? Или да го заплашат с още неприятности?
- Господин Гарви има предложение за вас - продължи Фрайър.
- Предложение?
- Много е ентусиазиран от проекта за комплекса и иска да вложи в него значителни средства.
Джери замълча объркано.
- Настоява да се срещнете пак час по-скоро.
- Така ли?
- При басейните. Има няколко архитектурни детайла, които иска да покаже на колегите си.
- Аха, ясно.
- Ще можете ли да се срещнете с него по-късно днес?
- Разбира се.
- В четири и половина?
Джери остана озадачен от разговора. Нищо в думите на Фрайър не подсказваше, че инвеститорът му има зъб. Може би полицаите бяха прави. Може би апартаментът му е станал жертва на случайни вандали, които са задигнали плановете на комплекса от чист каприз. Настроението му рязко се подобри. Не всичко беше изгубено.
Позвъни отново на Керъл, обнадежден от благоприятния развой на нещата. Този път не прие извиненията на колегите й и настоя да говори с нея. Накрая чу гласа й.
- Не искам да говоря с теб. Върви по дяволите.
- Само ме изслушай...
Тя трясна слушалката. Джери я набра пак. Когато разбра, че пак я търси, Керъл остана смаяна от упоритостта му.
- Защо продължаваш да ми звъниш? - попита тя с треперещ глас. -Какъв е смисълът, за бога?
- Искам да знаеш колко отвратително се чувствам. Позволи ми да оправя нещата. Моля те, нека ги оправя.
Керъл не отговори.
- Не ми затваряй, умолявам те. Знам, че се държах непростимо. Боже...
Тя продължи да мълчи.
- Просто помисли, става ли? Дай ми шанс да оправя нещата. Ще го направиш ли?
- Не виждам смисъл - отговори тя тихо.
- Може ли да ти се обадя пак утре?
Керъл въздъхна.
- Може ли?
- Да, добре.
Връзката прекъсна.
Джери потегли към „Леополд Роуд“ четиресет и пет минути преди срещата, но по средата на пътя го застигна пороен дъжд, срещу който чистачките на предното стъкло се оказаха безсилни. Трафикът забави ход и той се принуди да намали скоростта си до пъплене, като през следващия километър едва виждаше стоповете на колата отпред, толкова силно валеше. Безпокойството му растеше с всяка минута. Когато най-после успя да се измъкне от проклетия трафик, за да мине по заобиколен маршрут, вече беше закъснял. Никой не го чакаше на стълбите пред комплекса, но светлосиният роувър на Гарви беше паркиран наблизо. Шофьорът на богаташа не се виждаше никакъв. Джери спря на едно свободно място от другата страна на улицата и се затича към сградата. Разстоянието, което трябваше да измине, беше по-малко от петдесет метра, но когато се добра до стълбището, вече беше вир-вода и се задъхваше. Вратата зееше. Явно Гарви беше намерил начин да я отвори, за да се спаси от потопа. Той се втурна във вестибюла.