Посрещна го някакъв непознат. Беше висок колкото Джери, но два пъти по-широк. Носеше кожени ръкавици. Лицето му нямаше шевове, но беше толкова грубо, че можеше спокойно да е ушито от същия материал.
- Кахун?
- Да?
- Господин Гарви ви чака вътре.
- А вие сте?
- Чендамен - отговори мъжът. - Хайде, влизайте.
В края на коридора имаше светлина. Джери бутна остъклените врати на вестибюла и пое към нея.
Помощникът на Гарви затвори вратата на комплекса и тръгна след него.
Инвеститорът разговаряше с друг мъж, който беше по-дребен от Чендамен и държеше голям фенер. Щом чуха стъпките на Джери, те млъкнаха и се обърнаха да го посрещнат. Гарви не му протегна ръка, само каза:
- Крайно време беше.
- Дъждът... - започна Джери, но осъзна, че няма смисъл да се оправдава. Беше очевидно защо е закъснял.
- Само да не настинете - обади се човекът с фенера и той разпозна моментално мелодичния му глас.
- Фрайър?
- Същият.
- Радвам се да се запознаем.
Те се здрависаха и Джери забеляза, че Гарви го наблюдава втренчено. Богаташът продължи да разглежда смутената му физиономия още няколко секунди, после каза:
- Не съм глупав. Знам, че планът не е твой, затова съм склонен да бъда великодушен.
- Какъв план?
- Склонен съм да бъда великодушен - повтори Гарви, - защото не схващаш колко здраво си нагазил в лайната. Прав ли съм?
Джери се намръщи.
- Не схваща - отговори вместо него Фрайър.
- Наистина не разбираш колко си загазил, нали?
Джери си спомни за стоящия зад него Чендамен и внезапно осъзна колко е уязвим физически.
- Само че невежеството няма да ти помогне - продължи Гарви. -Това, че не разбираш, не те извинява, нали така?
- Нямам представа за какво говориш - възрази вяло Джери. Лицето на инвеститора беше бледо и изопнато като на човек, който се нуждае от дълга почивка.
- За това място. Говоря за това място. И за жените, които си вкарал вътре... за да се погрижат за мен. Защо е всичко това? Само това искам да знам. Каква е целта?
Джери сви рамене. Объркването му растеше с всяка чута дума, но Гарви го беше предупредил, че невежеството не е оправдание. Може би беше най-мъдро да отговори на въпроса с въпрос.
- Видял си тук жени?
- По-скоро курви - рече богаташът. Дъхът му миришеше на едноседмични угарки от пури. - За кого работиш, Кахун?
- За себе си. Сделката, която предложих...
- Забрави за шибаната сделка. Сделките ти не ме вълнуват.
- Ясно. Тогава не виждам смисъл от този разговор. - Той отстъпи назад, но инвеститорът протегна ръка и го сграбчи за мокрото сако.
- Не съм приключил с теб.
- Имам работа...
- Ще почака - каза Гарви, като продължи да го стиска за сакото. Джери знаеше, че дори да се отскубне от него и да хукне към изхода, Чендамен ще го хване на третата крачка. Ако не се опиташе да избяга обаче...
- Не харесвам хората като теб - заяви богаташът и го пусна. - Не харесвам хитреците, които гледат да се възползват от всеки шанс. Мислиш се за голям умник, като говориш превзето и носиш копринена вратовръзка. Нека ти кажа нещо... - Той го ръгна с пръст в гърлото. -Пет пари не давам за теб. Това, което ме интересува, е за кого работиш. Ясен ли съм?
- Вече ти казах...
- За кого работиш? - повтори Гарви, като при всяка дума го ръгаше с пръст в гърлото. - Казвай или ще съжаляваш горчиво.
- За бога! За никого не работя. И не знам нищо за никакви жени.
- Не влошавайте излишно положението си - посъветва го Фрайър с престорена загриженост.
- Казвам ви истината.
- Май човекът иска да страда - отбеляза Фрайър и Чендамен се изхили заплашително.
- Искам имена - продължи Гарви - или ще ти счупим краката.
Недвусмислената заплаха не накара мозъка на Джери да се размърда.
Не му хрумваше по-добър начин да се измъкне от ситуацията, освен да продължи да настоява, че е невинен. Ако назовеше името на някакъв измислен шеф, лъжата му щеше да бъде разобличена за секунди и последствията щяха да са още по-ужасни.
- Провери препоръките ми - примоли се той на Гарви. - Имаш ресурси. Провери ме. Не съм обвързан с никакви компании, винаги съм работил за себе си.
Инвеститорът отмести очи от лицето му и хвърли поглед към нещо зад гърба му. Джери схвана твърде късно какво означава това и не успя да се подготви за удара в бъбреците, който получи. Залитна напред и щеше да се стовари върху Гарви, но Чендамен го срабчи за яката и го запрати в стената. Той се преви и болката изличи от главата му всякакви мисли. Чу, че богаташът го пита отново за кого работи, но гласът му звучеше приглушено. Черепът му беше пълен със сачмени лагери, които се блъскаха един в друг и тракаха.