Затвори очи и се помъчи да си внуши, че не изпитва болка. Нали физическите усещания бяха само трик на нервните окончания? Съществуваха техники, с които човек можеше да спре да мисли за тялото си и така да се освободи от агонията.
И тогава чу някакви приглушени звуци. Стъпки и неясни гласове. Не идваха от Гарви и хората му; гласовете бяха женски. Джери повдигна глава и отвори очи. Или беше привикнал към тъмнината по време на кратката си медитация, или в коридора беше проникнала някаква светлина. Той реши, че е второто.
Надигна се от земята. Мокрото сако му се стори ужасно тежко, затова го свали и го пусна на пода. После тръгна към източника на светлината. През последните минути жегата се бе увеличила значително и явно го караше да халюцинира. Стените сякаш потрепваха, а въздухът се беше сгъстил и като че ли сияеше.
Коридорът зави и светлината се засили. Още един завой и Джери се озова в малка зала, която го остави без дъх - толкова беше гореща. Той зяпна като риба на сухо и погледна през маранята - въздухът се сгъстяваше с всеки удар на сърцето му - към отворената врата в отсрещния край. Жълтата светлина, която извираше от нея, беше още по-ярка, но Джери нямаше сили да продължи; жегата го беше надвила. Усети, че е напът да изгуби съзнание, и се подпря на стената, но дланта му се плъзна по влажните плочки и той падна на една страна, като изпищя от болка.
Сви крака към тялото си и остана да лежи на земята, като стенеше. Гарви сигурно беше чул писъка и идваше насам, но на Джери вече не му пукаше.
В далечния край на помещението се разнесе шум. Той повдигна едва-едва глава и примижа към вратата. Там, ако можеше да се вярва на замъгления му поглед, стоеше някаква гола девойка. Кожата й блестеше като намазана с олио, а по гърдите и бедрата й имаше петна от засъхнала кръв. Но кръвта, ако това действително беше кръв, не беше нейна. Нито една рана не загрозяваше лъскавото й тяло.
Джери осъзна, че непознатата се смее - весел и безгрижен смях, който
го накара да се почувства глупаво. Но мелодичността му го очарова и той се помъчи да я разгледа по-добре. Тя беше тръгнала към него, без да престава да се смее, и той видя, че не е сама - зад нея идваха още момичета. Значи това бяха жените, за които говореше Гарви; това беше капанът, за който магнатът го обвиняваше.
- Кои сте вие? - промълви той, когато момичето се приближи. То се загледа в сгърченото му от болка лице и внезапно спря да се смее.
Джери се надигна до седнало положение, но ръцете му се огънаха и той се свлече пак на плочките. Младата жена не отговори на въпроса, нито направи опит да му помогне. Просто стоеше над него и го наблюдаваше с безизразно лице - като минувач, срещнал проснат в канавка пияница. Джери усети, че му причернява. Жегата, болката, а сега и тези красавици... Вече не знаеше кое е реалност и кое не. Фигурите на момичетата, които стояха отзад, се размиха в тъмнината, а цялата зала започна да се свива като магическа кутия на илюзионист, докато прекрасното създание пред Джери не изпълни цялото му зрително поле. Вече не виждаше нищо освен кожата на мълчаливата девойка - един пейзаж от плът, в който всяка пора изпъкваше като яма, а всеки косъм се извисяваше като пилон. Беше неин пленник. Жената го удави в очите си и свали кожата му с миглите си, после го търкулна надолу по корема си. Обгърна го с бедра и го пое в горещите си слабини, после го изплю навън миг преди да изгори жив. Джери си даваше сметка, че тялото му продължава да лежи на пода и да се бори за въздух, но неговото въображение, което не се нуждаеше от кислород, се рееше като птица натам, накъдето момичето решаваше да го поведе, докато разпокъсаният му объркан разум не се завърна обратно в черепа. Той се помъчи да осмисли феномена, който току-що бе преживял, но очите му се затвориха и всичко потъна в мрак.
Тялото не се нуждае от разум. Има много операции, за които трябва да се грижи - да пълни и изпразва белите дробове, да изпомпва кръв и да абсорбира погълнатата храна, - но нито една от тях не изисква съзнателна мисъл. Разумът осъзнава колко сложен механизъм обитава едва когато някоя от тези операции не може да бъде извършена.
Джери беше прекарал в безсъзнание само няколко минути, но когато дойде на себе си, разбра по-ясно от всякога, че тялото му не е просто тяло, а капан. Неговата уязвимост, формата и размерите му, дори неговият пол бяха капан. Съзнанието му беше приковано към - или по-точно във - една развалина, от която не можеше да избяга.