Той стана от масата - шумът от плясъка на млякото по кухненските плочки му навяваше странни мисли - и се затътри към кабинета си. Имаше нужда от компания, не искаше да е сам. Взе тефтера си и го прелисти, но не видя номера, само непонятни драсканици. Паниката му се засили. Що за лудост беше това? Халюцинацията с преобразената ръка, а сега и странните усещания, които пълзяха по цялото му тяло. Инвеститорът посегна да разкопчае ризата си и напипа нова
халюцинация, по-абсурдна и от първата. Пръстите му се вцепениха, затова разкъса дрехата, като си повтаряше отново и отново, че това е невъзможно.
Но доказателството беше там. Гарви докосна едно тяло, което вече не беше неговото. Още имаше следи, че плътта и костите са негови -белегът от операцията на апендикса, родилното петно на предмишницата, - но самото тяло беше променено (и продължаваше да се променя пред очите му). Той задра с нокти новите, срамни образувания, които загрозяваха торса му, и те прокървиха, но не изчезнаха.
Езра Гарви беше страдал много през живота си, често пъти по своя вина. Беше лежал няколкократно в затвора, бяха му нанасяли доста сериозни физически травми, беше се измъчвал заради красиви жени. Но тези страдания бяха нищо в сравнение със сегашното. Вече не беше себе си! Някой беше откраднал тялото му по време на сън и му беше подхвърлил това.
Неспособен да сдържи сълзите си, той задърпа колана на панталоните си. „Господи, моля те, моля те, нека съм цял.“ Избърса разплаканите си очи, после погледна слабините си. И когато видя деформациите, протичащи там, ревът му разтърси прозорците.
Гарви беше решителен мъж, човек на действието. Знаеше, че от много мислене полза няма. Не беше сигурен как и защо се променя физически, а и това не го вълнуваше особено. Всичко, за което можеше да мисли в момента, беше как ще умре хилядократно от срам, ако унизителното му състояние излезе наяве. Затова се върна в кухнята, взе един голям месарски нож, оправи дрехите си и напусна къщата.
Сълзите му бяха пресъхнали. Нямаше смисъл да плаче, а той беше практичен човек. Пресече пустия по това време град с колата си, после прекоси Блекфрайърския мост и паркира. Отиде пеша до брега на реката. Тази нощ Темза беше пълноводна и бърза, по повърхността й имаше бяла пяна.
Едва сега, когато се намираше на крачка от смъртта, Гарви осъзна какво се кани да стори и се уплаши. Той беше богат и влиятелен мъж. Нямаше ли друг начин да приключи това мъчение? Хапчета, които да излекуват лудостта на клетките му? Хирурзи, които да изрежат срамните части и да върнат стария му облик? Само че това бяха временни решения на проблема. Рано или късно процесът щеше да започне отново, знаеше го. Вече нищо не можеше да му помогне.
Вятърът навя пръски речна пяна в лицето му и това най-после строши бента на забравата. Изведнъж си спомни всичко: банята; водните струи, които се лееха по пода; горещината; жените, които се смееха и аплодираха. А сетне и нещото, което живееше зад стената от вода - същество, по-лошо и от най-кошмарната жена, която можеше да си представи.
Беше правил див секс в присъствието на този бегемоту и явно кучките са му сторили нещо, докато е бил погълнат от акта. Нямаше смисъл от съжаления. Каквото станало, станало. Все пак се беше погрижил леговището им да бъде разрушено. А сега щеше да изреже онова, което бяха променили с магия, за да не видят никога плода на труда си.
Вятърът беше студен, но кръвта му кипеше. Тя излезе на горещи струи, когато се сряза. Реката прие възлиянието с радост. Уви се около краката му и се завихри. Гарви продължи да се реже, но кръвозагубата си каза думата, преди да е довършил започнатото. „Няма значение“, помисли си той, когато колената му се подкосиха и падна във водата. „Щом рибите се нахранят с мен, никой няма да ме разпознае.“ И остави Темза да го погълне, като се молеше смъртта да е мъж, а не жена.
7 Митичен звяр с чудовищни размери, който се споменава в Библията. - Б. пр.
По времето, когато Гарви се събуди и откри, че тялото му се бунтува, Джери вече беше напуснал комплекса и пътуваше към дома си. Да шофира обаче, се оказа трудна задача. Зрението му бе замъглено, а чувството за ориентация - объркано. След като едва не катастрофира на едно кръстовище, той заряза колата и тръгна пеша към апартамента. Спомняше си смътно последните часове. Главата му беше пълна със странни асоциации. Крачеше в реалния свят, но му се струваше, че сънува. Върна се в действителността чак когато влезе в спалнята си и видя Чендамен и Фрайър. Не се остави да го хванат, а се обърна и избяга. Те бяха пресушили запасите му от алкохол и не успяха да реагират. Докато осъзнаят, че са го изпуснали, Джери вече тичаше по улицата.