Потърси Керъл, но тя не си беше вкъщи. Реши да я изчака. Поседя половин час на стълбите пред дома й, после убеди собственика на горния апартамент да го пусне в относителната топлина на къщата и продължи да я чака на вътрешното стълбище. По някое време задряма. Присъни му се, че се връща на кръстовището, където бе оставил колата си. По улицата вървеше тълпа от хора. „Накъде сте тръгнали?“, попита ги той. „Да видим яхтите“, отговориха му те. „Какви яхти?“, поинтересува се той, но хората вече го бяха отминали, като си говореха оживено. Повървя малко след тях. Небето беше тъмно, но улиците бяха осветени от слаба синя светлина, която не хвърляше сенки. Когато наближи плувния комплекс, Джери чу плисък на вълни и щом зави зад ъгъла, откри, че „Леополд Роуд“ е залята с вода. „Що за море е това?“, попита той чайките над главата си, защото соленият въздух подсказваше, че водата е морска, а не речна. „Има ли значение“, отговориха му те. „Всички морета са част от един океан.“ Водата не спираше да се покачва и той погледа как вълните заливат тротоарите. Морето прииждаше бавно, но неумолимо, като първо събори уличните лампи, а после прояде основите на сградите и те рухнаха. Не след дълго вълните стигнаха до краката му. Във водата се стрелкаха сребристи рибки.
- Джери?
Керъл стоеше на стълбите и го гледаше.
- Какво е станало с теб, по дяволите?
- За малко да се удавя - отговори той.
Разказа й за капана, който му бе спретнал Гарви; за побоя и за биячите, причакали го вкъщи. Не каза нито дума за жените и за съществото в банята - това бяха неща, които не знаеше как да опише. А и с всеки изминал час му се струваше все по-съмнително, че наистина ги е видял.
- Искаш ли да останеш при мен? - попита го тя накрая.
- Вече си мислех, че никога няма да попиташ.
- Първо си вземи един душ. Сигурен ли си, че нямаш нещо счупено?
- Ако имах, щях да съм разбрал досега.
Може и да нямаше счупени кости, но се чувстваше като потрошен. Беше покрит с морави синини и цялото тяло го болеше. Когато се погледна в огледалото след половинчасов престой във ваната, откри, че е подут, а кожата на гърдите му - изопната и болезнена. Не беше приятна гледка.
- Утре трябва да отидеш в полицията - каза му Керъл, когато легнаха един до друг - и да се погрижиш да арестуват това копеле.
- Аха - съгласи се той.
Тя се наведе над него и го целуна леко, имаше уморен вид.
- Иска ми се да те обичам - каза му Керъл, - но ти изобщо не ме улесняваш.
- Така ли? - попита безучастно той, клепачите му падаха. Тя се почуди дали да не мушне ръка в халата за баня, който Джери така и не беше свалил (срамежливостта му винаги я озадачаваше и очароваше), и да го погали между краката. Но позата му подсказваше, че не желае да го закачат.
- Ще изгася лампата - каза накрая Керъл и когато се надигна, той вече спеше.
Реката не беше любезна с Езра Гарви. Взе тялото му и си поигра известно време с него - подмяташе го насам-натам, както човек побутва в чинията си неапетитно изглеждаща хапка. Отнесе трупа на километър и нещо, после се умори да го влачи. Течението го предаде на по-бавните крайбрежни води и там - в района на Батърсий - той се закачи за въжето на едно закотвено корабче. Темза продължи по пътя си, но не и Гарви. Когато нивото на водата спадна, той остана да виси на въжето и зората дойде да погледа как отливът разкрива тялото му сантиметър по сантиметър. До осем сутринта на мястото вече се бяха събрали доста зяпачи.
Джери се събуди от шуртенето на душа в съседната баня. Завесите на прозорците бяха спуснати, но в спалнята проникваше тънка ивица дневна светлина и падаше върху него. Той се обърна на другата страна и зарови глава във възглавницата, но веднъж събуден, мозъкът му продължи да работи. Чакаше го тежък ден, трябваше да измисли какво точно да каже на полицията. Щяха да му задават въпроси и някои от тях можеха да се окажат неудобни. Трябваше час по-скоро да измисли правдоподобна история, в която да няма пробойни. Той се завъртя отново и отметна завивките.
Първата му мисъл, когато погледна надолу към тялото си, беше, че още не се е събудил; че продължава да лежи с лице във възглавницата и че само сънува как се събужда. Как иначе да си обясни големите гърди и гладкия корем, които виждаше? Това не беше неговото тяло; той беше мъж, а не жена.
Направи опит да се събуди, но гледката не беше сън. Променената анатомия действително беше негова - от цепката между краката до гладката кожа и олекналия торс. Всичко това беше негово. Продукт на необяснима метаморфоза, състояла се през нощта.