Шумът на душа го подсети за Мадоната. За Мадоната и за жената, която му беше прошепнала „Никога... никога“, докато той я любеше съсредоточено, без да знае, че това ще бъде последното му чукане като мъж. Те се бяха наговорили да го омагьосат и му бяха отнели мъжествеността, както съдбата го бе лишила от власт и богатство. Нима имаше по-голям провал от това? Да не успееш да опазиш собствения си пол...
Джери стана от леглото и завъртя ръце, за да се възхити на новопридобитата им изящност, после прокара длани по набъбналите си гърди. Не беше уплашен, нито се радваше. Гледаше на състоянието си като на /ак ассотрИв, както бебето приема раждането си на този свят, без да знае дали промяната е за добро, или за лошо.
А там, откъдето беше дошла тази магия, навярно имаше и други. Трябваше да се върне в плувния комплекс, за да ги открие; да отиде в сърцето на спиралата и да поговори с Мадоната.
Светът беше пълен с чудеса! Съществуваха сили, които бяха способни да моделират плътта по безкръвен път; които можеха да съборят реалността от трона й и да си поиграят с отломките.
Водата в банята продължаваше да шурти. Той отиде до открехнатата врата и надникна вътре. Душът работеше, но Керъл не беше под него. Беше седнала на ръба на ваната и беше захлупила лицето си с длани. Тя долови присъствието му и потрепери, но не вдигна глава.
- Видях... - започна тя и млъкна. Гласът й беше гърлен; говореше с едва прикрито отвращение. - Полудявам ли?
- Не.
- Какво става тогава?
- Не знам - отговори простичко той. - Толкова ли е ужасно?
- Противно е. Направо отвратително. Не мога да те гледам. Чуваш ли? Не искам да те виждам.
Джери не възрази. Керъл не искаше да има нищо общо с новото му аз и това беше нейно право.
Той се върна в спалнята, навлече мръсните си дрехи и побърза към комплекса.
8 Свършен факт; нещо необратимо (фр.). - Б. пр.
Премина необезпокоявано през града. Малкото минувачи, които се заглеждаха в него - сигурно защото дрехите, които носеше, не подхождаха на тялото му, - бързаха да извърнат глава: явно не желаеха да се занимават с подобна аномалия в този ранен час, не и на трезва глава.
Когато пристигна на „Леополд Роуд“, завари трима мъже на стълбите пред комплекса. Обсъждаха предстоящото му разрушаване, но Джери нямаше как да го знае. Той се скри във входа на един магазин и почака да си тръгнат, после се изкачи по стълбището. Страхуваше се, че ключалката на входната врата може да е подменена, но опасенията му се оказаха напразни. Отключи я безпроблемно, влезе вътре и затвори вратата.
Не носеше фенер, но пристъпи смело в лабиринта, като се довери на инстинкта си и той не го подведе. След няколко минути попадна на зарязаното на пода сако, а няколко завоя по-нататък - на залата, в която го бе намерило смеещото се момиче. В нея проникваше оскъдна дневна светлина от съседния басейн. Призрачното сияние, което го бе довело тук миналия път, бе изчезнало.
Джери прекоси залата със свито сърце. Басейнът продължаваше да е пълен с мътна вода, но тя светеше съвсем слабо. Той се втренчи в пенестия бульон, но не забеляза никакво движение под повърхността му. Нямаше ги. Майките и децата си бяха отишли. А щом те си бяха отишли, значи и Мадоната беше изчезнала.
Джери влезе в банята. Тя действително не беше там. Освен това помещението тънеше в разруха, сякаш е било напуснато в пристъп на наранена гордост. Плочките бяха изтръгнати от стените, а душовете бяха изкъртени и разтопени от гнева на Мадоната. Тук-там по пода имаше кървави пръски.
Той се върна при басейна, като се чудеше дали импровизираният храм не е бил напуснат заради нахлуването му в него. Каквато и да бе причината, вещиците, които го бяха създали, си бяха отишли. Бяха лишили творението си от нови чудеса и го бяха оставили да се оправя само.
Отчаян, Джери закрачи безцелно покрай басейна. Повърхността на водата вече не беше спокойна - беше се образувал малък въртоп, който се разширяваше с всеки удар на сърцето му. Той се загледа в него и откри, че нивото на бульона е започнало да спада. Водовъртежът ставаше все по-силен и пенлив. Явно някой беше отпушил сифона на басейна. През него ли беше избягала Мадоната? Той изтича пак до банята и разгледа плочките пред вратата. Да! Там имаше слузеста диря, която започваше от светилището на Мадоната и свършваше при ръба на басейна. Явно беше потърсила убежище в него и всички останали я бяха последвали.