От двора под прозореца на Ванеса се разнесоха крясъци. Гом изчезна от вратата, после се появи пак.
- Намерили са го - прошепна той. - О, боже, намерили са го. - И избяга.
Ванеса отиде до прозореца и надникна навън. Дворът беше пълен със
После неусетно стана нощ и денят си отиде.
„Може би ще дойдат под прикритието на мрака.“ Но старците така и не се появиха. Луната изгря, а от Харви и приятелите му нямаше и следа. Ванеса започна да подозира най-лошото: че планът им е бил разкрит, а заговорниците - наказани. Ами нейното участие? Нямаше ли рано или късно г-н Шоколад да разбере за него? И какво щеше да предприеме, когато научи за малката й роля? По някое време след полунощ Ванеса реши, че няма да стои с глава на дръвника; щеше да избяга като Флойд.
Тя се измъкна от килията и заключи след себе си, после забърза по коридорите, като се придържаше към сенките. Не видя никого, но това не означаваше, че няма пазачи. Още помнеше бдителната Дева, а на място, на което дори статуите те шпионират, човек трябва винаги да е нащрек. В крайна сметка късметът й се усмихна и след известно прокрадване се добра до двора, на който се бе състояла срещата между Флойд и Клайн. Там спря, за да се огледа. Искаше да разбере в коя посока се намира изходът, но облаците бяха скрили луната и беше твърде тъмно, за да се ориентира. Реши да се довери отново на късмета си и избра наслуки една покрита алея, която след няколко завоя я отведе в друг, по-голям двор. В центъра му се издигаха две преплетени лаврови дървета. Лекият бриз поклащаше листата им, а отнякъде се чуваше песента на нощни насекоми. Ванеса огледа пустото място, но не видя друг изход от него. Вече се канеше да се върне в алеята, когато луната се показа иззад булото си и освети двора от стена до стена.
Сега лавровите дървета хвърляха сянка, а тази сянка падаше върху някаква сложна плетеница, изрисувана по паважа. Тя се загледа любопитно в очертанията й, после се разходи покрай нея, като се мъчеше да проумее какво изобразява. Внезапно осъзна, че рисунката е обърната наопаки. Отиде в противоположния край на двора и този път разбра какво вижда. Плетеницата представляваше карта на света, възпроизведена до най-дребния детайл. Бяха отбелязани всички големи градове, а океаните и континентите бяха пресечени от стотици прецизни линии, които показваха географските координати -дължина, ширина и прочие. Имаше много непонятни за Ванеса символи, но картата несъмнено беше с политически характер. Бяха маркирани спорни граници, териториални води, зони с ограничен достъп. Голяма част от тях бяха прерисувани многократно с тебешир, сякаш в резултат на всекидневно разузнаване. В някои особено богати на събития райони бяха надраскани множество бележки.
Погълната от рисунката, Ванеса чу приближаващите се от север стъпки чак когато собственикът им се появи в осветения от луната двор. Тя се приготви да побегне, но после разпозна фигурата. Беше Гом.
- Не мърдай - прошепна й той.
Ванеса се подчини на заповедта. Старецът се озърна на всички страни като приклещен от хрътки заек и когато се увери, че дворът е празен,
отиде при нея.
- Какво търсиш тук? - попита я той.
- Ти не дойде - каза обвинително тя. - Реших, че си ме забравил.
- Нещата се усложниха. Наблюдават ни през цялото време.
- Не можех да чакам повече, Харви. Това не е място за отдих и развлечения.
- Права си - съгласи се унило Гом. - Положението е безнадеждно. Безнадеждно. Трябва да избягаш сама. Забрави за нас. Никога няма да ни пуснат. Истината е твърде ужасна.
- Каква истина?
Той поклати глава.
- Забрави това. Забрави, че изобщо сме се срещали.
Ванеса стисна тънката му ръка.
- Няма. Трябва да знам какво става тук.
Старецът сви рамене.
- Може би. Може би целият свят трябва да узнае. - Той я отведе под свода на галерията, където шансът да ги видят бе по-малък.
- За какво служи тази карта?
- Там играем - отговори Гом, взирайки се в шарената плетеница на двора. После въздъхна. - Отначало не служеше за игри, разбира се. Но системата се разпада. Неизбежно е. Започваш с добри намерения и след две десетилетия... две десетилетия... - повтори той, сякаш ужасен от мисълта - ...вече си играем с жаби.
- Нищо не разбрах - каза Ванеса. - Нарочно ли говориш с недомлъвки, или това се дължи на старческа сенилност?
Гом се намръщи, но обвинението явно свърши работа. Без да откъсва очи от картата, той заговори ясно и плавно, сякаш беше репетирал изповедта си.
- През 1962-ра в миг на здрав разум управниците осъзнали, че са напът да разрушат света. Щели да оцелеят само хлебарките, а това било недопустимо. За да предотвратят катастрофата, те решили, че подобрите им инстинкти трябва да вземат превес. Събрали се на таен симпозиум в Женева. Била първата по рода си среща на велики умове. Лидерите на политическите бюра, парламентите, конгресите, сенатите - всички властелини на Земята - на един колосален дебат. Било решено, че в бъдещия свят всички действия ще бъдат надзиравани от специална комисия, съставена от големи и влиятелни умове като моя - мъже и жени без политически пристрастия, които да опазят човешкия вид от масово самоубийство. В тази комисия щели да участват хора с различни професии - най-добрите в областта си, един интелектуален и морален елит, чиято колективна мъдрост щяла да донесе нова златна ера. Поне на теория.