- Не казвам, че лъжеш...
- Нима? Мислиш ме за луд! - Крясъкът му отекна в двора. Миг по-късно от околните сгради долетяха гласове, последвани от тътена на стъпки.
- Виж какво направи - изстена той.
- Аз?
- Загазихме.
- Виж, Харви, нямах предвид...
- Късно е. Остани тук, а аз ще опитам да избягам.
Гом повдигна ръката й и я целуна.
- Ако съм луд, ти ме направи такъв.
После се обърна и хукна през двора. Бягаше със завидна за късите му крака скорост, но пазачите бяха по-бързи - появиха се, преди да е стигнал до лавровите дървета. Развикаха се да спре и когато не се подчини, един от мъжете откри огън. Куршумите изораха нарисувания океан, по който тичаше в момента.
- Добре де - кресна той, като спря и вдигна ръце. - Меа си1ра!12
Стрелбата секна и пазачите се разделиха, за да направят път на своя
командир.
- А, Сидни, ти ли си - каза Харви на капитана. Мъжът трепна от проявата на подобна фамилиарност пред неговите подчинени.
- Какво правиш навън по това време?
- Гледам звездите - отговори Гом.
- Сам? Нямаше ли още някой с теб?
Сърцето на Ванеса се сви. Не можеше да се върне в стаята си, без да прекоси открития двор, а и вдигнатият по тревога Гийемо сигурно вече беше разбрал, че е избягала.
- Да - съгласи се Гом. - Не бях сам. - Нима старецът щеше да я предаде, защото й беше обиден? - Видях жената, която доведохте...
- Къде?
- ...да прескача стената.
- Господи - изстена капитанът и заповяда на хората си да догонят бегълката.
- Казах й - продължи да бърбори Гом - да не се катери по нея, защото ще си счупи врата. Изчакай да отворят портите, й казах...
Да отворят портите! Значи старецът не беше толкова луд в крайна сметка.
- Филипенко - рече капитанът на останалия с него страж, -ескортирай Харви до общата спалня...
- Благодаря, но не ми е нужна приказка за лека нощ - опита се да протестира Гом.
- Ескортирай го.
Пазачът хвана стареца и го отведе. Капитанът промърмори под носа си: „Кой е умно момче, Сидни?“, после тръгна след тях и дворът опустя. Останаха само лунната светлина и световната карта.
Ванеса почака, докато стане съвсем тихо, напусна скривалището си и последва мъжете. След малко попадна на място, което й беше смътно познато от разходките с Гийемо. Окуражена, тя забърза по един от проходите и се озова в двора на Девата с електрическите очи. Започна да се прокрадва покрай стената, като вървеше приведена, за да остане извън зрителното поле на камерите. И когато дворът свърши, съзря портите. Бяха отворени! Изглежда, тукашната охрана действително беше трагична (както бе отбелязал старецът при първата им среща) и Ванеса поблагодари на Бог за това.
Тя се втурна към тях, но чу стъпки от ботуши по чакъла. И когато погледна през рамо, видя капитана - явно я беше причаквал зад миртовото дърво.
- Какво ще кажете за малко шоколад, госпожо Джейп? - попита г-н Клайн с автомат в ръка.
11 Завинаги (лат.). - Б. пр.
* * *
- Това е психиатрична клиника - заяви му тя, когато я върнаха в стаята за разпити. - Проклет приют за душевноболни. Нямате право да ме държите тук.
Той пренебрегна протестите й.
- Разговаряли сте с Гом.
- И какво, ако съм?
- Какво ви каза?
- Попитах „и какво, ако съм“.
- А аз „какво ви каза“ - изръмжа Клайн и Ванеса се стресна от гневния му изблик. - Искам да знам, госпожо Джейп.
Тя осъзна, че се е разтреперила против волята си.
- Наговори ми някакви глупости. Той е луд. Всички сте луди.
- Какви глупости?
- Пълни безсмислици.
- Искам да знам, госпожо Джейп - рече Клайн с малко по-спокоен тон. - Какви глупости?
- Каза ми, че тук работи някаква комисия, която определя световната политика. И че той е част от нея. Това е.
- И?
- И аз му намекнах деликатно, че е луд.
Г-н Клайн изфабрикува усмивка.
- Това, разбира се, са пълни измишльотини.
- Разбира се - съгласи се Ванеса. - Не се отнасяйте с мен като с дебил, господин Клайн. Аз съм зряла жена...
- Господин Гом...
- Той твърди, че е професор.
- Поредната самозаблуда. Господин Гом е параноиден шизофреник. И може да бъде изключително опасен, когато е във фаза. Извадили сте голям късмет.
- А другите?
- Кои други?
- Тук има и други като него, чух ги. И те ли са шизофреници?
Клайн въздъхна.
- Всички страдат от различни форми на умопомрачение. И са убийци, колкото и невероятно да ви се струва. - Той направи пауза, за да й даде време да осмисли информацията. - Някои от тях са масови убийци, извършили са многобройни убийства в миналото. Затова ги държим тук, далеч от обществото. И затова хората ми са въоръжени...