Ванеса отвори уста. Искаше да попита защо е нужно хората му да бъдат облечени като монахини, но Клайн не й даде тази възможност.
- Повярвайте ми, за мен е точно толкова изнервящо да сте тук,
колкото и за вас.
- Тогава ме пуснете да си тръгна.
- Когато разследването ми приключи. А междувременно се надявам на пълно съдействие от ваша страна. Ако господин Гом или друг пациент се опита да заговорничи с вас... или нещо подобно, трябва да ми докладвате незабавно. Ще го направите ли?
- Предполагам...
- И без повече опити за бягство, ако обичате. Следващият може да се окаже фатален.
- Исках да попитам...
- Утре. Може би. - Клайн се изправи, като погледна часовника си. - А сега отивайте да спите.
* * *
„На кого да вярвам? - запита се Ванеса, когато сънят отказа да я споходи. - На Гом, на Клайн или на здравия си разум?“ Всички обяснения й се струваха еднакво невероятни. Толкова версии, толкова пътища към истината, а не знаеше къде ще я отведе ни един от тях. Вече си беше изпатила от перверзното желание да тръгне по един необозначен път - и ето я тук, изтощена и отегчена, затворничка с малка надежда за бягство. Но нездравото любопитство й беше в кръвта - това, както Роналд бе заявил веднъж, беше може би единственият неоспорим факт за нея. И ако пренебрегнеше инстинкта си сега, колкото и неприятности да й беше причинил, с нея щеше да е свършено.
Понеже не можеше да заспи, Ванеса продължи да прехвърля възможностите в съзнанието си. И когато се развидели, вече беше взела решение.
* * *
Надяваше се да види пак Гом, но денят мина, а той така и не се появи. Ванеса не се изненада. След събитията от предходната нощ сигурно го държаха още по-изкъсо. На нея не й липсваха посетители обаче. Гийемо дойде няколко пъти в стаята й - първо й донесе храна, после напитки, а накрая - тесте с карти. Научи я на покер с пет карти за отрицателно време и двамата прекараха час или два в спокойна игра, докато през прозореца долитаха крясъците на лудите, които се състезаваха с жаби.
- Дали е възможно да взема една вана, или поне душ? - попита го тя, когато се появи отново с вечерята й. - Скоро няма да съм способна да се наслаждавам дори на собствената си компания.
- Ще видя какво мога да направя - отговори й Гийемо с усмивка.
- Наистина ли? - възкликна радостно Ванеса. - Много мило.
Той се върна след час, за да я уведоми, че има разрешение да се изкъпе, и я попита дали е готова да го последва до банята.
- А вие обещавате ли да ми изтъркате гърба?
В очите на пазача проблесна паника и ушите му станаха червени като цвекло.
- Моля, последвайте ме - рече той накрая. Тя тръгна послушно след него, като се стараеше да запамети маршрута за по-късно.
Банята, в която я заведе Гийемо, се оказа изненадващо луксозна и докато разглеждаше покритите с огледала стени, на Ванеса действително й се прииска да се изкъпе. Само че чистотата беше последната й грижа в момента.
- Ще чакам отвън - каза пазачът.
- Много успокоително - подхвърли тя и го изгледа по начин, който трябваше да мине за съблазнителен. После затвори вратата, пусна душа, като развъртя докрай крана за горещата вода и залази по пода, за да го натърка със сапун. Когато банята се напълни с пара, а подът стана порядъчно хлъзгав, тя повика Гийемо. Той се появи с бързина, която поласка Ванеса и пристъпи колебливо в парата, а тя се шмугна зад гърба му и го блъсна. Пазачът се подхлъзна и се просна под душа, като изскимтя, щом горещата струя го опръска по скалпа. Автоматичната пушка изтрака на пода и докато мъжът се изправяше с усилие, Ванеса я грабна и я насочи към масивния му торс. Макар да не беше изкусен стрелец и ръцете й да трепереха, мишената беше толкова голяма, че можеше да я улучи и сляпа жена. Гийемо явно осъзна това, защото вдигна ръце.
- Не стреляйте.
- Само да си шавнал...
- Моля ви... Недейте.
- Искам да ме заведеш при Гом и другите. Бързо и тихо.
помещението и смутеният мъж скочи на крака.
- Ще те гръмна - заплаши го тя с автомата.
- Мамка му.
- Къде са Гом и другите?
- Какво?
- Къде са? - повтори тя и добави: - Бързо!
- Надолу по коридора. Наляво и после пак наляво. Не искам да умирам.
- Тогава сядай и млъквай.
- Боже, благодаря.
- Благодари на Господ, не на мен - посъветва го Ванеса и излезе от стаята. Мъжът падна на колене, а калните борци продължиха да лудуват зад гърба му.
Наляво и пак наляво. Указанията я отведоха пред нова серия от врати. Тъкмо вдигаше ръка да потропа на едната, когато зазвуча аларма. Ванеса заряза всякаква предпазливост и отвори всички стаи. Разнесоха се сърдити гласове, които питаха защо ги будят и какво става. В третата стая намери Гом.