Клив не знаеше почти нищо за историята на „Пентънвил“, но познаваше човек, който е наясно с нея. Наричаха го Епископа и двамата се засичаха често в Работилницата. Беше прекарал по-голямата част от близо петдесетте си години в излежаване на различни присъди най-вече за дребни провинения и с фатализма на еднокрак човек, посветил живота си на познанието, беше станал експерт по затворите и наказателната система. Малък процент от знанията му се дължаха на книги обаче. Повечето идваха от стари затворници и скучаещи надзиратели. Независимо откъде идваха, с времето Епископа се бе превърнал в жива енциклопедия. И търгуваше с грижливо събраната информация - даваше уроци по география на кандидат-бегълците и разказваше митове и легенди на обезверените престъпници, които копнееха за нов бог, в когото да повярват.
Клив отиде при него и го помоли за малко инфо срещу тютюн и бъдещи услуги.
- Какво мога да направя за теб? - попита го Епископа. Беше едър мъж; не просто дебел, а масивен. Тънките като игли цигари, които свиваше и пушеше непрестанно, се губеха между месестите му пръсти. А пък те бяха така нашарени от никотина, че приличаха на пипала на сепии.
- Искам да науча всичко за обесените тук.
- Има много хубави истории - усмихна се Епископа и започна да разказва.
В общи линии се оказа, че Били е прав. В „Пентънвил“ действително бесили хора до средата на века, но бараката била отдавна разрушена. Сега на нейно място се издигала пробационната служба на крило „Б“. Историята за розовия храст също била вярна, поне отчасти. Пред една друга барака в района - в нея държали градинарските пособия - имало островче от трева, в центъра на което растели рози, посадени (тук Епископа си призна, че не знае дали наистина е така) в памет на доктор Крипън, обесен през 1910-а.
- И там се намират гробовете?
- Не, не - каза едрият мъж, като превърна в пепел половината си цигара с една-единствена дръпка. - Гробовете са покрай стената на сградата, която се пада вляво и зад бараката. Там има една дълга морава, трябва да си я виждал.
- Без надгробни камъни?
- Без. Гробовете винаги са били безименни. Само директорът на затвора знае кой къде е погребан, но сигурно е загубил документацията. - Епископа извади табакера с тютюн от джоба на затворническата си риза и започна да свива нова цигара. Беше го правил толкова много пъти, че почти не поглеждаше към ръцете си. -Опечалените роднини нямат право да ги посещават. Далеч от очите,
далеч от сърцето; такава е идеята. Само че не става така, нали? Хората забравят министър-председателите, но помнят убийците. Минаваш по онази морава, а на шест стъпки под краката ти лежат някои от най-прочутите мъже, които са крачили по тази зелена и красива земя. И нито един кръст не бележи мястото. Това е престъпно, не мислиш ли?
- Знаеш ли кой е заровен там?
- Разни много неприятни личности - отговори почти укорително Епископа.
- Чувал ли си за човек на име Едгар Тейт?
Едрият мъж повдигна вежди и дебелата кожа на челото му се нагъна.
- Сейнт Тейт? Разбира се. Не е от хората, дето се забравят лесно.
- Какво знаеш за него?
- Убил жена си, а после и децата си. Заколил ги, без да му мигне окото.
- Всичките?
Епископа сложи новата цигара между месестите си устни.
- Може би не всички. - Той присви очи и напрегна паметта си. -Възможно е едно от тях да е оцеляло. Една от дъщерите, да речем. -После сви презрително рамене. - Не съм добър в помненето на жертви. То пък кой ли е. - И фиксира Клив с невъзмутимия си поглед. - А теб що те вълнува този Тейт? Бил е обесен още преди войната.
- През 1937-а. Едва ли е останало много от него.
Епископа вдигна показалец.
- Не бъди толкова сигурен. Земята, върху която е построен този затвор, има необичайни свойства. Телата, заровени тук, не се разлагат като на другите места. - Клив го изгледа скептично. - Вярно е - каза му дебелакът. - Знам го от достоверен източник. Когато се налагало да ексхумират труп от моравата, обикновено го изваждали в почти перфектно състояние. - Той направи пауза, за да запали цигарата, после си дръпна от нея и издиша дима със следващите си думи. -Когато настъпи краят на света, добрите хора от Мерилбоун и Камдън ще се надигнат от гроба като разложени скелети. Но лошите? Лошите ще танцуват в деня на страшния съд във вида, в който са умрели. Представи си само. - Перверзната мисъл явно го развесели, защото на дундестите му бузи се появиха трапчинки. - Ха! И кой кого ще нарече покварен15 в онази славна утрин?
15 Игра на думи. На английски соггир1: означава не само покварен, но и разложен. - Б. пр.