Той си пое дъх и тръгна към леглото. То беше започнало да се тресе. Сенчестата фигура върху него се мяташе ожесточено.
- Били?
Мракът се сгъсти около краката му и се навря в лицето му - беше студен и миришеше на дъждовна вода върху камък.
Клив се намираше на по-малко от метър от леглото, но не можеше да направи нито крачка повече; тъмнината не му разрешаваше. Ядосан, че го спират, той протегна ръка. Воалът отстъпи пред неговата решимост, раздели се като дим и фигурата върху леглото доби по-ясни очертания.
Беше Били, разбира се, но един изгубен Били. Или предстоящ. А Клив не искаше да живее в бъдеще, способно да роди подобен кошмар. Защото там, на долното легло, лежеше тъмна, отблъскваща форма, която малко по малко добиваше плътност, като поглъщаше околните сенки. Имаше светещите очи на бясна лисица и хищни заострени зъби, а гърбът й беше извит като корубата на насекомо. И всичките й части се променяха. Зъбите й непрекъснато се удължаваха, а когато достигнаха невъзможни размери, се разпаднаха като мъгла; изкривените й крайници, които се размахваха във въздуха, постепенно изтъняваха. А под целия този хаос надничаше духът на Били Тейт с отворена в агония уста, който отчаяно се мъчеше да върне обичайната си физическа форма. Клив искаше да бръкне във водовъртежа и да извади момчето на повърхността, но се опасяваше, че всяка външна намеса би прекъснала преобразяването му с фатални последици. Затова просто гледаше как тънките крайници на Били и подскачащият му корем се гърчат да отхвърлят тази ужасна анатомия. Трескавата метаморфоза приключи с изчезването на пламтящите очи, които изскочиха от орбитите си като сноп светещи нишки и после станаха на черна пара.
Появи се лицето на Били, но по него пробягваха следи от предишното му състояние. А после и те изчезнаха, сенките се разнесоха и върху леглото остана само голото му тяло, което потръпваше от преживените страдания. Той погледна към Клив с невинно изражение. И Клив си припомни думите му към съществото от града: „Боли... Не каза, че ще боли толкова...“ Да, тялото му сякаш се състоеше само от пот и кости; безспорно неприятна гледка. Но поне беше човешко.
Били отвори уста. Устните му бяха яркочервени и блестяха като намазани с червило.
- А сега... - рече той, поемайки си мъчително дъх - какво? Какво ще правим?
Усилието да говори му дойде в повече. Задави се и притисна устата си с ръка. После се надигна от леглото и щом Клив се отдръпна, се затътри към кофата за нощни нужди, която държаха в ъгъла на килията. Само че повърна, преди да е стигнал до нея: течността изригна между пръстите му и се разплиска по пода. Клив извърна поглед и се подготви за смрадта, която трябваше да изтърпи чак до сутринта; тогава сменяха кофите. Обаче миризмата, която изпълни килията, не беше кисела, а странно сладникава.
Озадачен, той погледна отново към приведената фигура. По пода и по голите й крака се стичаше нещо тъмно. Толкова тъмно, че се чернееше в сумрака.
Това не беше стомашен сок. Беше кръв.
Насилието може да изригне внезапно - и неизбежно го прави - дори в най-охраняваните затвори. Отношенията между двама престъпници, които са принудени да бъдат заедно по 16 часа на ден, винаги са непредсказуеми. Но никой - нито другите затворници, нито надзирателите - не очакваше да избухне вражда баш в килията на Лоуел и Нейлър, която беше абсолютно тиха допреди да започнат писъците: нямаше скандали, нямаше повишени гласове. Причината Нейлър да нападне и заколи съкилийника си, а после да нанесе ужасяващи рани и на самия себе си предизвика ожесточени дискусии както в столовата, така и в двора за упражнения. А начинът, по който беше нарязал Лоуел, будеше по-голямо недоумение и от повода да го стори. Според слуховете тялото му било така обезобразено, че описанията шокираха дори тези корави мъже, навикнали на брутални гледки. Никой не страдаше особено от станалото; Лоуел беше грубиян и измамник. Но мъченията, на които явно е бил подложен, бяха наказание, което не заслужаваше дори отрепка като него. Коремът му бил разпорен, очите извадени, а гениталиите - отрязани. Нейлър -единственият възможен извършител - бил разпорил и собствения си търбух. И сега се намирал в Спешното отделение, докато жертвата му била отвъд всякакво спасение.