Чу как в съседната стая се размърдва Лок. Черик се облече предпазливо и отиде при него. Лок седеше на масата до прозореца. Беше се навел над картата на Тетелман и пиеше чаша от черното кафе, което Денси толкова обичаше да си прави и пиеше с капка кондензирано мляко. Двамата мъже нямаше какво толкова да си кажат. След инцидента в селото бяха изчезнали всякакви преструвки за приятелство или уважение. Лок вече показваше неприкрито презрение към бившия си другар. Единственото, което ги свързваше сега, бе договорът, който бяха подписали с Щумф. Макар да предпочиташе да си налее уиски, вместо да закуси, той знаеше, че Лок ще приеме това като ново доказателство за упадъка му, затова си наля чаша от гадостта на Денси и отиде да погледа утринта.
Чувстваше се странно. В тази утринна картина имаше нещо, което го правеше изключително неспокоен. Знаеше колко е опасно да се поддаваш на неоправдани страхове и се опита да се бори с тях, но те не отстъпваха.
Дали умората го правеше толкова болезнено чувствителен към всичко тази сутрин? Защо иначе ще усеща толкова остро тежестта на вонящите си на пот дрехи? Усещаше нетърпимото търкане на ръба на кубинката си в изпъкналото кокалче на глезена, ритмичното триене на панталоните в краката при ходене, дори хапането на въздуха, който се движеше покрай голите му лице и ръце. Светът му оказваше натиск — поне такова бе усещането — притискаше го, сякаш го изхвърли от себе си.
Голямо водно конче, което жужеше край него с пъстроцветните си криле, се блъсна в ръката му. Болката от удара го накара да изпусне чашата. Тя не се счупи, а се изтърколи от верандата и се изгуби някъде в треволяка. Черик плесна яростно насекомото с длан и върху татуираната му ръка остана кърваво петно, отбелязващо кончината на водното конче. Избърса кръвта с ръкав, но тя се появи отново на същото място под формата на голямо, тъмно петно.
Черик осъзна, че това не е кръвта на насекомото, а неговата. Водното конче някак го беше порязало, макар да не бе почувствал нищо. Изпълнен с раздразнение, той се взря по-внимателно в пробитата кожа. Раната беше съвсем незначителна, но болеше.
Отвътре се чуваше говорът на Лок. Той обясняваше на висок глас на Тетелман за некомпетентността на спътниците си.
— Щумф не е създаден за тоя вид работа — каза той. — А пък Черик…
— Какво аз?
Черик влезе в сумрачната колиба, като бършеше отново избилата на ръката му кръв. Лок дори не вдигна глава.
— Ти си параноик — отвърна той със спокоен глас. — Параноик, и на теб не може да се разчита.
Черик не беше в настроение да търпи глупостите на Лок.
— Само защото убих някакво индианско хлапе — рече той. Колкото повече бършеше кръвта от ухапаното място, толкова повече го сърбеше. — Просто не ти стигна куражът сам да го направиш.
Лок дори не си направи труда да вдигне поглед от картата. Черик се приближи до масата.
— Чуваш ли ме какво ти говоря? — тросна му се той и удари с юмрук по масата. От удара ръката му просто се пръсна. Кръв плисна във всички посоки, опръска картата.
Черик нададе вой и залитна назад, пръскайки с кръвта, която се изливаше от зейналата цепнатина на ръката му. Костта се виждаше. Въпреки шока от болката той чу познат тих глас. Думите бяха неразбираеми, но той знаеше кой ги произнася.
— Не искам да те слушам! — каза той и тръсна главата си като куче, което има бълха в ухото. Направи няколко залитащи крачки назад и се опря на стената, но лекия допир предизвика нов пристъп на болка. — Не искам да те слушам, проклет да си!
— За какво говори той, по дяволите? — Денси се появи на прага, разбуден от виковете и стиснал в ръката си томчето с пълни събрани съчинения на Шели, без което, по думите на Тетелман, не можеше да заспи.
Лок зададе същия въпрос на Черик, който стоеше с опулени очи в ъгъла на стаята и стискаше ръката си в опит да спре кръвотечението.
— За какво говориш?
— Той разговаря с мен — отвърна Черик. — Оня старец.
— Кой старец? — не разбра Тетелман.
— Има предвид мъжа от селото — отвърна Лок и отново се обърна към Черик. — Това ли искаше да кажеш?
— Той иска да се махнем оттук. Изгнаници. Като тях. Като тях! — Паниката на Черик стремително излизаше изпод контрол, или той поне не можеше да се справи с нея.
— Получил е топлинен удар — отбеляза Денси, който на всичко поставяше диагнози. Лок знаеше, че не е така.
— Трябва да ти превържем ръката — рече той, като приближаваше бавно Черик.
— Чух го… — промърмори Черик.