— Вярвам ти. Само се успокой. Ще оправим нещата.
— Не — отвърна другият мъж. — Оттук ни гони всичко, до което се докоснем. Всичко, до което се докоснем.
Изглеждаше така сякаш всеки момент ще рухне на земята, и Лок се хвърли напред, за да го подхване. Щом ръцете му направиха контакт с раменете на Черик, плътта под ризата му се разцепи и дланите на Лок веднага се оцветиха в червено. Той ги отдръпна ужасено. Черик падна на колене, които на свой ред се превърнаха в нови рани. Погледна надолу към потъмняващите риза и панталони.
— Какво се случва с мен? — проплака той.
Денси се приближаваше към него.
— Дай да ти помогна.
— Не! Не ме докосвай! — помоли го Черик, но нищо не можеше да откаже Денси от грижите за болник.
— Всичко е наред — рече той с най-добрия си болногледачески тон.
Ама не беше. Щом хвана Черик за ръката, за да му помогне да се изправи на крака, пръстите му отвориха нови рани. Денси почувства как кръвта се стича под ръката му, как месото се свлича от костите. Това дойде в повече дори на човек като него, свикнал да гледа мъки. Също като Лок той отстъпи от обречения.
— Той гние — промърмори англичанинът.
Тялото на Черик се беше разцепило на още поне десетина места. Той се опита да стане, олюлявайки се, но отново се свлече на земята; плътта му се цепеше всеки път, когато докоснеше стена, стол или пода. Вече нищо не можеше да му помогне. Останалите можеха само да стоят като свидетели на екзекуция и да чакат финалната агония. Дори Щумф беше станал от леглото си и беше дошъл да види за какво са всички тези викове. Стоеше, облегнат на касата на вратата, и не вярваше на очите си.
След още една минута загубата на кръв победи Черик. Той се катурна на една страна и се просна по лице на пода. Денси отиде до него и приклекна до главата му.
— Мъртъв ли е? — попита Лок.
— Почти — отвърна Денси.
— Изгни — каза Тетелман, сякаш тази дума обясняваше гадостта, на която бяха станали свидетели. Той държеше в ръката си кръст, голям и грубо издялан. Прилича на индианско творение, помисли си Лок. Разпнатият Месия имаше тъмни бадемови очи и беше неприлично гол. Усмихваше се, въпреки пироните и тръните.
Денси хвана тялото на Черик, като отново му пусна кръв, и го претърколи по гръб, след което се надвеси над потреперващото му лице. Устните на умиращия мъж се движеха почти незабележимо.
— Какво казваш? — попита Денси; наведе се още повече, за да долови думите на мъжа. По устните на Черик изби кървава слюнка, но не излезе нито звук.
Лок пристъпи напред и избута Денси настрани. Над лицето на Черик вече кръжаха мухи. Лок се наведе леко, за да може главата и късият му, набит врат да попаднат в полезрението на умиращия.
— Чуваш ли ме? — каза той.
Тялото изсумтя.
— Познаваш ли ме?
Ново изсумтяване.
— Искаш ли да ми дадеш своя дял от земята?
Този път изсумтяването бе по-тихо; почти въздишка.
— Тук има свидетели — каза Лок. — Само кажи да. Те ще те чуят. Само кажи да.
Тялото правеше всичко по силите си. Отвори устата си малко по-широко.
— Денси, чу ли го какво каза? — попита Лок.
Денси не можеше да скрие отвращението си от настоятелността на Лок, но кимна.
— Ти си свидетел.
— Щом настояваш — рече англичанинът.
Черик почувства, как рибената кост, с която се бе задавил в селото, се завърта за последен път и го доубива.
— Той да ли каза, Денси? — попита Тетелман.
Денси чувстваше физическата близост на коленичилия до него свиреп човек. Не знаеше какво бе казал мъртвият, но какво значение имаше? Лок така или иначе щеше да вземе земята, нали?
— Той каза да.
Лок се изправи и отиде да си налее нова чаша кафе.
Без да се замисля, Денси протегна ръка, за да затвори очите на покойника. Но под лекото му докосване клепачите се разцепиха и кръвта оцвети сълзите, които се бяха събрали на мястото на очите му.
Погребаха го надвечер. Макар тялото да беше скрито от дневната горещина в най-хладния ъгъл на склада, сред изсушените продукти, то бе започнало да се разлага до времето, когато го зашиха в брезент и го понесоха към гроба. Същата нощ Щумф отиде при Лок и му предложи своята една трета от земята в добавка към дела на Черик, и Лок, който винаги гледаше трезво на нещата, прие. На следващия ден уговориха доста дискриминационните условия по прехвърлянето. А вечерта, точно както се беше надявал Щумф, пристигна самолетът с доставките. Лок, отегчен от презрителните погледи на Тетелман, също реши да отиде в Сантарем, където няколко дни да прочисти с алкохол джунглата от организма си и да се върне с нови сили. Възнамеряваше да попълни запасите си и, ако успее, да наеме надежден водач и охрана.