Прибрах си браунинга от табуретката, на която го бях оставила, докато се къпех. Занесох го със себе си в спалнята и се поколебах. Винаги ходех въоръжена. По дяволите, спях с пистолет, но някак не ми се слагаше кобур. Оставих го настрана и прибрах файърстара в джоба на робата. В резултат дрехата увисна смешно на една страна, но ако през вратата влезеше нещо гадно, щях да съм готова за него.
Жан-Клод стоеше край прозореца, когато отворих вратата на спалнята. Беше дръпнал завесите и се бе облегнал на перваза на прозореца, взирайки се в мрака. Обърна се, щом вратата се отвори, макар да знаех, че ме е чул преди това.
— Ma petite, изглеждаш прекрасно.
— Това е единствената роба, която притежавам — отвърнах аз.
— Естествено.
На лицето му отново беше онази развеселена маска и сега ми се щеше да знам какво си мисли. Тъмносините му очи бяха много напрегнати, не отговаряха на безгрижното изражение. Може би не исках да зная какво си мисли.
— Къде са Лари и Джейсън?
— Дойдоха и излязоха.
— Излязоха ли?
— Джейсън внезапно огладня и Лари го откара с джипа.
Само го изгледах.
— Има едно нещо, наречено рум сървис.
— Малките часове на утрото са, ma petite. Менюто на рум сървиса е някак ограничено. Джейсън ми дари кръв два пъти тази вечер, нуждае се от протеини. — Жан-Клод се усмихна. — Трябваше или да излязат, или да изяде Лари. Мислех, че ще предпочетеш излизането.
— Много смешно. Не трябваше да ги изпращаш сами.
— Тази вечер сме в безопасност от Серефина, ma petite, а докато стоят в града, са в безопасност и от Ксавие.
— Как можеш да си толкова сигурен? — кръстосах ръце пред себе си.
Той се облегна на прозореца и ме погледна.
— Твоят мосю Къркланд се справи добре тази вечер. Мисля, че се тревожиш излишно за него.
— Една нощ на геройства не те държи в безопасност.
— Скоро ще е утро, ma petite. Дори Ксавие не може да понесе дневната светлина. Всички вампири ще търсят убежище. Няма да имат време да преследват нашите младежи.
Изгледах го и се опитах да разчета какво се крие зад приятното лице.
— Ще ми се да бях толкова сигурна, колкото ти изглежда си.
Той се усмихна и се оттласна от стената. Измъкна се от сакото си и го остави да падне на розовия килим.
— Какво правиш?
— Събличам се.
Посочих с пръст спалнята.
— Събличай се там.
Той започна да разкопчава ризата си.
— В другата стая, веднага.
Той измъкна бялата риза от панталоните си и започна да разкопчава последните няколко копчета, докато вървеше към мен. Плътта на гърдите и корема му имаше повече цвят от ризата. Беше напомпан и изглеждаше като човек заради кръвта, част от която беше моя. Изсъхналите петна, които бяха попили през ризата, разваляха съвършенството на тялото му.
Очаквах да се опита да ме целуне или нещо подобно, но той ме подмина. Ризата беше кафеникава на гърба от изсъхналата кръв. Той я смъкна със звук, подобен на разкъсване. Пусна я на килима и влезе в спалнята.
Останах на място, взряна в него. По гърба му имаше бели белези. Поне аз смятах, че са това. Трудно беше да се каже заради кръвта. Остави вратата на спалнята отворена и след няколко минути чух как водата се стича във ваната.
Седнах на един от столовете. Не бях сигурна какво друго се очаква да направя. Водата шуртя дълго време, последва тишина, а след това разплискване. Беше във ваната. Не беше затворил вратата на банята. Страхотно.
— Ma petite — извика той.
Останах неподвижно за около минута, без желание да се помръдвам.
— Ma petite, знам, че си там. Мога да чуя дишането ти.
Отидох до вратата на спалнята, като внимавах много да не надникна вътре. Облегнах гръб на стената и скръстих ръце.
— Какво искаш?
— Изглежда няма чисти хавлии.
— И какво се очаква да направя?
— Можеш ли да се обадиш на камериерките да донесат няколко?
— Предполагам, че да.
— Благодаря, ma petite.
Пристъпих вбесено към телефона. Знаеше, че няма чисти хавлии още преди да влезе във ваната. По дяволите, и аз знаех, че няма чисти хавлии, но бях толкова заета да го слушам как се плацика във водата, че въобще не се бях замислила.
Бях толкова ядосана на себе си, колкото бях и на него. Винаги си е бил досадно копеле. Предполагаше се да внимавам повече в негово присъствие. Намирах се в хотелска стая, която приличаше на апартамент за младоженци, с Жан-Клод — гол и насапунисан в съседната стая. След онова, което бях видяла с Джейсън, във въздуха не би трябвало да има толкова сексуално напрежение, но имаше. Може да беше по навик или пък Лари беше прав. Просто не вярвах, че Жан-Клод е гниещ труп.