— Има различни вампирски способности, ma petite, знаеш го.
— Какво общо има това?
Той вдигна другата си ръка и започна да си играе с пяната, прехвърляйки я от едната длан в другата.
— Янос и двете му компаньонки са вид вампири, различен от мен. От повечето от нас. Те са много по-редки. Ако някога ме видиш като гниещ труп, ще съм наистина мъртъв. Те могат да гният и да се изграждат отново, това ги прави много по-трудни за убиване. Единственият сигурен начин е огънят.
— Предлагаш доброволно страшно много информация, а?
Той потопи ръцете си във водата и отми сапуна. Застана малко по-изправен, а по тялото му имаше полепнала пяна.
— Може би се страхувам, че ще си помислиш, че това, което се случи с Джейсън, ще се случи и с нас.
— Никога няма да проверим тази теория — отвърнах аз.
— Звучиш толкова сигурна — отвърна той. — Страстта ти се носи във въздуха и все пак наистина вярваш, че никога няма да правим любов. Как е възможно да ме желаеш почти колкото аз те желая и все пак да си сигурна, че никога няма да опознаем телата си?
Не бях сигурна, че имам отговор на това. Плъзнах се по стената и седнах с колене, прибрани към гърдите. Джобът с пистолета изтрака по стената. Преместих оръжието в по-добра позиция.
— Просто няма да го направим, Жан-Клод, никога. Не мога.
Част от мен съжаляваше за това, но само част.
— Защо, ma petite!
— Сексът е свързан с доверието. Трябва да вярвам на някого безрезервно, за да правя секс с него. На теб не ти вярвам.
Той ме погледна със своите сини, сини очи и изглеждаше толкова великолепен и мокър.
— Наистина го мислиш, нали?
Кимнах.
— Да, така е.
— Не те разбирам, ma petite. Опитвам се, но все още не успявам.
— И ти си до голяма степен загадка за мен. Ако това те успокоява.
— Не ме успокоява. Ако ти беше жена, която има обикновени страсти, отдавна щяхме да сме се озовали в леглото — той въздъхна и се изправи дори повече, така че водата стигаше само до кръста му. — Естествено, ако беше жена с обикновени апетити, не мисля, че щях да те обичам.
— Харесва ти преследването, предизвикателството — отвърнах аз.
— Така е, но с теб е повече от това, ако само ми повярваш — той се наведе напред и придърпа коленете към гърдите си, след което ги обви с ръце. По гърба му се виждаха бели белези, които започваха от раменете и изчезваха във водата. Не много, но достатъчно.
— Какво е направило белезите по гърба ти? Освен ако не е бил свещен предмет, би трябвало да си способен да ги излекуваш.
Той постави буза на коленете си, така че да може да ме гледа. Изглеждаше по-млад, по-човешки, и внезапно по-раним.
— Не и ако нараняванията са от времето преди да умра.
— Кой те е бил с камшик?
— Бях паж на сина на семейство аристократи.
Изгледах го.
— Казваш ми истината, нали?
— Да.
— Затова ли Янос беше избрал камшици тази вечер, за да ти напомни откъде си дошъл?
— Да.
— Не си ли роден аристократ?
— Роден съм в къща с пръстен под, ma petite.
Изгледах го.
— Да бе.
Той вдигна глава.
— Ако си измислях, ma petite, щях да избера нещо по-романтично, по-забавно от това да съм френски селянин.
— Значи си бил слуга в замъка?
— Бях компаньон на единствения им син. Когато шиеха дрехи за него, шиеха и за мен. Неговият учител беше и мой учител. Инструкторът му по езда също. Научих се да се фехтувам и да танцувам, както и да се храня правилно на маса. А когато той направеше беля, наказваха мен, защото беше единственото им дете, единственият наследник на старото фамилно име. Днес хората говорят за малтретиране на деца — той се отпусна назад и се сви в топлата вода. — Оплакват се от боя. И идея нямат какво е истинско малтретиране. Когато бях момче, родителите въобще не се замисляха да вземат камшик и да го използват върху провинилото се дете или да го пребият до кръв. Дори аристократите биеха децата си. Беше нормално.
Но той беше единственият им наследник, единственото дете. Така че платиха на родителите ми и ме взеха. Господарката на имението ме избра, защото имах приятно лице. Когато вампирката, която ме превърна, ме потърси, ми каза, че красотата ми я е повикала.
— Чакай малко.
Той се обърна и ме дари с пълната тежест на сините си очи. Вложих всички сили да не отвърна поглед.
— Това прекрасно тяло и лице са изцяло вампирска илюзия, нали? В смисъл, никой не е толкова красив.
— Веднъж ти казах, че не силата ми те кара да ме виждаш по начина, по който го правиш, поне не през повечето време.
— Серефина каза, че си бил катамит за всеки вампир, който те пожелае. Какво имаше предвид?
— Вампирите убиват за храна, но превръщат по много причини. Някои го правят за пари, за власт, дори за титли и любов, но мен ме превърнаха заради страстта. Когато бях млад и слаб, ме прехвърляха един на друг. Когато омръзнех на някой, се появяваше друг.