Облизах водата от средата на гърдите му и прокарах ръце по кръста му до сухата извивка на гърба.
Той дръпна колана на робата ми и аз не се възпротивих. Оставих ръцете му да се плъзнат под нея, около кръста ми и нямаше нищо, освен тениската, която да отделя плътта ми от неговата. Той прокара ръце по гърба ми, а палците му се заиграха по ребрата. Пистолетът се люлееше тежко в свободната дреха. Беше досадно.
Вдигнах лице към неговото. Ръцете му се плъзнаха зад гърба ми и ме притиснаха към тялото му. Хавлията беше опасно разхлабена.
Устните му докоснаха моите, след което целувката се превърна в нещо повече. По-силна, почти нараняваща, с ръцете му, сключени зад раменете ми. Моите ръце се спуснаха по кръста му, потъркаха края на изплъзващата се хавлия и установиха, че вече се е изплъзнала. Докоснах гладките му задни части. Единствено натискът на телата ни я задържаше на място.
Той буквално изяждаше устата ми и почувствах нещо остро, болезнено. Отдръпнах се рязко и вкусих кръв.
Жан-Клод ме пусна. Седна на пети, а кърпата остана събрана в скута му.
— Съжалявам, ma petite. Увлякох се.
Докоснах устата си и по пръста ми се появи петно кръв.
— Гризна ме.
Той кимна.
— Наистина съжалявам.
— Обзалагам се, че съжаляваш.
— Не ми се прави на праведна, ma petite. Най-накрая призна пред себе си, пред мен, че тялото ми те привлича.
Седнах на пода край стола с размъкната роба. Тениската беше набрана до кръста ми. Предполагам, че беше малко късно да се правя на невинна.
— Добре, похот, доволен ли си?
— Почти — отвърна той и нещо се появи в очите му. Нещо мрачно и поглъщащо, и по-старо, отколкото би трябвало да бъде.
— Мога да ти предложа смъртното си тяло и нещо повече, ma petite. Между нас може да има много повече, отколкото би могъл да ти предложи който и да е човешки любовник.
— И всеки път ще губя по малко кръв?
— Това беше инцидент — отвърна той.
Погледнах го, съвсем блед и сух, коленичил на пода с хавлия, събрана в скута, оставяща почти цялото му тяло голо.
— Това е първият път, в който изневерявам на Ричард — отвърнах аз.
— Срещаш се с мен от седмици — отвърна той.
Поклатих глава.
— Но не бях изневерявала. Това е изневяра.
— В такъв случай изневеряваш ли ми с Ричард?
Не знаех какво да отговоря на това.
— Отивай да се облечеш.
— Наистина ли искаш да се облека? — попита той.
Погледнах настрани. Бях засрамена и се чувствах неудобно.
— Да, моля.
Той се изправи с хавлията в ръце. Погледнах надолу към пода и нямаше нужда да виждам лицето му, за да си представя усмивката му.
Той се отдалечи от мен и не си направи труда да премести хавлията зад гърба си. Мускулите му се движеха под кожата от прасците до кръста. Влезе гол в спалнята, а аз се наслаждавах на гледката.
Докоснах езика си с пръст. Все още кървеше. Това получавам, като се отдавам на френска целувка с вампир. Дори самата мисъл ме накара да се почувствам нервна.
— Ma petite? — извика той от другата стая.
— Да.
— Имаш ли сешоар?
— В куфара ми. Обслужи се.
За щастие бях довлякла куфара си в спалнята до вратата на банята. Една точка в полза на мързела. Беше ми спестен още един поглед към голото му тяло. Сега, когато хормоните се успокояваха, бях засрамена.
Чух сешоара и се зачудих дали стои изправен пред огледалото в банята, докато суши косата си. Бях съвсем наясно, че единственото, което трябва да направя, е да ида до рамката на вратата и да се уверя сама.
Изправих се, дръпнах тениската си надолу, завързах колана на робата и седнах на кушетката. Гърбът ми бе обърнат към спалнята. Нямаше да виждам нищо повече. Извадих файърстара от джоба си и го оставих на масичката за кафе пред себе си. Пистолетът изглеждаше много солиден, много черен и някак обвинителен.
Сешоарът спря и той отново ме повика.
— Ma petite?
— Какво?
— Ела и ми говори, докато слънцето изгрява.
Погледнах през прозореца, който беше отворил. Небето навън беше по-малко черно, все още нямаше светлина, но и мракът не беше пълен. Затворих завесите и отидох в спалнята. Оставих пистолета на масата. Така или иначе браунингът беше в спалнята.
Жан-Клод беше сгънал прилежно покривалото и одеялото в основата на спалнята. Само винените чаршафи покриваха тялото му. Тъмната му къдрава коса беше разстлана по тъмните възглавници. Чаршафът беше събран на кръста му.
— Можеш да се присъединиш към мен, ако искаш.
Облегнах се на стената и поклатих глава.
— Не ти предлагам секс, ma petite, утрото е твърде близо за това. Предлагам ти половината легло.