— Аз мога да ви разведа, госпожице Блейк — каза Куинлан.
— Убедена съм, че в момента жена ви се нуждае от вас. Джеф може да ме разведе, но само вие можете да я успокоите.
Г-жа Куинлан погледна първо към него, а после към мен, сякаш не беше сигурна, че иска да я успокояват, но аз знаех, че гледката ще му въздейства.
Той кимна и докосна жена си по рамото.
— Вероятно сте права. В момента Сали се нуждае от мен.
Сали помогна, започвайки отново да плаче и употреби пудела за нещо като импровизирана носна кърпичка. Пуделът се заизвива и заскимтя. Куинлан седна и прегърна жена си. Кучето се освободи и изприпка при Джеф.
Изправих се. Лари ме последва. Придвижих се към вратата и погледнах към момчето. Джеф се изправи и кучето доприпка при него. Отворих вратата и изведох всички ни навън. Пуделката Рейвън ме изгледа подозрително, но също дойде.
Мярнах за последно Бет Сейнт Джон, която се взираше във вратата сякаш искаше да дойде с нас, но в крайна сметка седна до нежеланите сандвичи и изстиващото кафе. Седна като добър войник. Нямаше да изостави поста си.
Затворих вратата, чувствайки се като страхливка. Радвах се, че не беше мое задължение да държа ръцете на семейство Куинлан. Сравнена с това, перспективата да се изправя срещу вампира, макар да беше нощ, не изглеждаше толкова лоша. Естествено все още бях в безопасност в къщата. Навън в мрака и с вампира можеше и да се почувствам другояче.
13
Стояхме в преддверието. Въздухът тук беше по-хладен и по-лесен за дишане, но вероятно беше игра на въображението. Пуделът душеше крака ми. Изръмжа ниско и Джеф я взе, слагайки я под мишница с отработено движение, както беше правил стотици пъти преди това.
— Всъщност не искате да разгледате вратите, нали? — попита той.
— Не — отвърнах аз.
— Татко е свестен. Просто… — той сви рамене. — Просто винаги е прав, а всички останали грешат. Няма предвид нещо лошо.
— Знам. Освен това в момента е уплашен. Това кара всички да се държат гаднярски.
Джеф се ухили. Не знам кое го предизвика, дали коментара, че е „уплашен“, или думата „гаднярски“. Вероятно не беше чувал много хора да казват което и да е от двете за баща му.
— Колко сериозни бяха нещата между Анди и сестра ти?
Той погледна към затворените врати и снижи гласа си съвсем леко.
— Баща ми би казал не много, но бяха сериозни. Наистина сериозни — отново погледна към вратата.
— Можем да идем да поговорим някъде другаде — казах аз. — Ти избираш стаята.
Той ме погледна.
— Наистина ли си ловец на вампири?
Ако обстоятелствата бяха по-различни, щеше да се забавлява. Трудно е да не смяташ, че е много гот да забиваш колове в сърцата на хората.
— Аха, и освен това вдигаме зомбита.
— И двамата ли? — звучеше изненадано.
— Аз съм пълноправен съживител — обади се Лари.
Джеф поклати глава.
— Можем да поговорим в стаята ми.
Поведе ни нагоре по стълбите, а ние го последвахме.
Ако бях полицай, разпитването на непълнолетен без настойник или адвокат щеше да е незаконно, но аз не бях полицай. А той не беше заподозрян. Просто събирам информация, момчета. Просто разпитвам едно шестнадесетгодишно момче за сексуалния живот на сестра му. Разследванията на убийства никога не са приятни и част от това няма нищо общо с труповете.
Джеф се поколеба на края на стълбите, надничайки надолу по коридора. Заместник Колтрейн стоеше пред стаята на Ели, с изправен гръб и ръце, скръстени отзад, нащрек за натрапници. Вратата беше отворена. Предполагам беше твърде трудно да стои в стаята с трупа. Той видя Джеф и затвори вратата, все така застанал пред нея. Беше хубаво от страна на Колтрейн да се подсигури, че момчето няма да види тялото. Но да стоиш пред затворена врата не бе най-добрата идея. Един вампир, ако беше достатъчно възрастен, можеше да премине през стаята зад него и да отвори вратата преди той да успее да извади пистолета си. Мъртвите не вдигат шум.
Поколебах се дали да му го кажа. После се отказах. Ако вампирът е смятал да убива още хора, вече бе имал възможност. Можел е да убие цялото семейство. Вместо това, когато кучето се е разлаяло, се е паникьосал и е избягал. Не ставаше дума за древен кръвопиец. Беше някой нов в занаята. Залагах на гаджето, Анди, но реших да остана отворена за варианти. Анди можеше просто да е отпрашил към Калифорния, да търси слава и богатство, макар че се съмнявах.
Джеф отвори вратата близо до края на стълбите и влезе вътре. Стаята му беше по-малка от тази на сестра му. Да си първороден си има предимства. Тапетите бяха изрисувани с каубои и индианци. Леглото имаше сходна покривка. Беше стая за много по-малко дете, точно както и тази на сестра му. Стените бяха голи, без плакати на готини мацки или спортисти. Имаше бюро, натъпкано с книги. До вратата на килера имаше малка купчина дрехи. Пуделката Рейвън започна да ги души. Джеф я прогони, изрита дрехите в килера и затвори вратата.