— Не съм глупава, Блейк. Обяснете ми.
— Не смятам, че сте глупава, детектив Фриймънт. Просто е трудно да се обясни. Веднъж пътувах с двама униформени полицаи в Сейнт Луис. Играеха си на такси и ме откарваха от едно местопрестъпление. И тогава шофьорът мерна един тип, който просто си вървеше. Отби, изправи го до колата. Типът носеше оръжие и беше издирван в друг щат за въоръжен грабеж. Ако бях в една стая с него, щях да забележа пистолета, но от преминаваща кола — по никакъв начин. Нямаше да го видя. Дори партньорът му го попита как го е забелязал. Той не можеше да ни обясни, така че да го разберем, но знаеше как да го направи.
— Тоест става дума за практика? — попита Фриймънт.
Въздъхнах.
— Отчасти, но, по дяволите, детектив, изкарвам си хляба като вдигам мъртъвци. Имам някакви свръхестествени способности. Това ми дава предимство.
— Как, по дяволите, се очаква от нас да се справяме със създанията, госпожице Блейк? Ако Бувие беше извадил оръжие, щяхме да си стоим и да му позволим да ни застреля. Събудихме се, така да се каже, и него вече го нямаше. Никога не съм виждала подобно нещо.
— Има неща, които можете да направите, за да се защитите от омаята — казах аз.
— Какви?
— Четирилистна детелина би я развалила, но няма да попречи на феята да ви убие с ръце. Има и други растения, които бихте могли да си сложите или да носите, и които развалят омаята: жълт кантарион, червена върбинка, маргаритки, офика и ясен. Моят избор би бил мехлем от четирилистни детелини или жълт кантарион. Намажете го по клепачите си, устата, ушите и ръцете. Ще ви направи устойчива на омая.
— Откъде мога да си набавя подобно нещо?
Замислих се за момент.
— Ако бяхме в Сейнт Луис, щях да зная къде да ида. Но тук, пробвайте магазините за здравословни храни и окултните магазини. Трудно ще се намери мехлем против феи, понеже нямаме феи, които да са родом от тези земи. Мехлемите от четирилистни детелини са много скъпи и много редки. Пробвайте с жълтия кантарион.
Тя въздъхна.
— Този мехлем ще работи ли срещу всякакъв контрол на съзнанието, като например вампирски?
— Не — отвърнах аз. — Можете да натопите вампира в цяла вана с жълт кантарион и на него няма да му пука.
— В такъв случай какво използвате срещу вампири?
— Носете кръст, избягвайте да го гледате в очите, молете се. Те могат да правят неща, пред които Магнус ще изглежда аматьор.
Тя разтърка очи, размазвайки сенките по възглавничката на палеца си. Внезапно изглеждаше изморена.
— Как да опазим обществото от нещо такова?
— Не можете — отвърнах аз.
— Напротив, можем — каза тя. — Трябва да го опазим, това ни е работата.
Не знаех какво да отговоря, затова не се и опитах.
— Значи смятате, че е Магнус, защото е побягнал и няма алиби?
— Защо иначе би побягнал?
— Не знам — отвърнах аз. — Но не го е направил той. Видях съществото в гората. Не беше Магнус. По дяволите, само бях чувала за вампири, оформящи се от сенките. Никога преди не бях виждала.
Тя ме погледна.
— Никога преди не сте го виждали. Това не е успокояващо.
— Не беше и предвидено да бъде. Но тъй като не е Магнус, можете да оттеглите заповедта за арест.
Тя поклати отрицателно глава.
— Той използва магия срещу полицай. Това е углавно престъпление трета степен.
— Какво беше престъплението му?
— Че избяга.
— Но той не е бил арестуван.
— Имах заповед за ареста му — отвърна тя.
— Нямахте достатъчно доказателства за заповед — казах аз.
— Не и ако познаваш точния съдия.
— Не той е убил тези деца, нито пък Колтрейн.
— Вие го посочихте с пръст — отбеляза тя.
— Като алтернативна възможност. С петима мъртъвци не можех да си позволя да сгреша.
Тя се изправи.
— Е, желанието ви се изпълни. Бяха вампири и не знам защо, по дяволите, Магнус Бувие избяга от нас. Но дори само използването на магия срещу полицай е углавно престъпление.
— Дори и в случай, че е невинен по основното престъпление, заради което се опитвахте да го приберете? — попитах аз.
— Престъпното използване на магия е сериозно престъпление, госпожице Блейк. Има заповед за ареста му. Ако го видите, си спомнете това.
— Знам, че Магнус не е симпатяга, детектив Фриймънт. Не знам защо е избягал, но ако пуснете слуха, че е използвал магия срещу полицаи, някой ще го застреля.
— Той е опасен, госпожице Блейк.
— Да, но същото важи за много хора, детектив. Не ги преследвате и арестувате само заради това.
Тя кимна.
— Всички имаме предразсъдъци, госпожице Блейк, и понякога грешим. В този случай поне знаем какво го е извършило.
— Аха — отвърнах аз. — Знаем какво го е извършило.