— Знам, че Магнус е бил с вас миналата вечер.
— С мен? — попитах.
— Нямам предвид, че… — по лицето й отново се появи червенина. — Нямам предвид с вас. Исках да кажа, че знам, че сте го видели миналата вечер.
— Той ли го каза?
Тя поклати глава, в резултат на което косата й се изсипа като козина по раменете. Някак свръхестествено напомняше на Магнус.
— Видях ви заедно.
Разгледах лицето й в опит да разчета нещо отвъд смущението.
— Вас ви нямаше снощи.
— Къде? — попита тя.
Намръщих се насреща й.
— Как ни видяхте?
— Значи признавате, че снощи сте го видели? — каза Доркас; пламенността й се възвърна моментално.
— Това, което искам да разбера, е, как си ни видяла заедно.
Тя си пое дълбоко въздух.
— Това си е моя работа.
— Магнус каза, че сестра му е по-добра във виденията от него. Вярно ли е?
— Какво не ви е казал? — попита тя. Отново беше ядосана. Емоциите й сякаш се сблъскваха и преминаваха твърде бързо през лицето и гласа й.
— Не ми каза защо е побягнал от полицията.
Тя погледна надолу към ръцете си, които бяха скръстени в скута й.
— Не знам защо е побягнал. Няма никакъв смисъл — отново погледна към мен. — Знам, че не е убил онези деца.
— Съгласна съм — отвърнах аз.
На лицето й се изписа изненада.
— Мислех, че вие сте казали на полицията, че той го е извършил.
Поклатих отрицателно глава.
— Не, казах им, че би могъл да го извърши. Никога не съм казвала, че го е направил.
— Но… Детективката беше толкова сигурна. Каза, че вие сте й казали.
Изругах тихо под нос.
— Детектив Фриймънт?
— Да.
— Не вярвайте на всичко, което ви казва, особено за мен. Изглежда не ме харесва особено.
— Ако не сте им казали, защо смятат, че Магнус е извършил всички тези ужасни неща? Той не би имал причина да убива тези хора.
Свих рамене.
— Магнус вече не се издирва във връзка с убийствата. Не ви ли го казаха?
Тя поклати глава.
— Не. Искате да кажете, че може да се прибере вкъщи?
Въздъхнах.
— Не е толкова просто. Магнус е използвал омая срещу полицаите. Това само по себе си е углавно престъпление. Полицаите ще го убият на място, госпожице Бувие. Те не си играят, когато е замесена магия. Не мога да кажа, че ги обвинявам.
— Видях двама ви да разговаряте навън под открито небе.
— Срещнах го миналата вечер.
— Казахте ли на полицията?
— Не.
Тя ме изгледа.
— Защо не?
— Магнус вероятно е виновен за нещо, в противен случай не би избягал, но заслужава по-добро отношение от това, което получава.
— Да, така е — отвърна тя.
— Какво ви накара да решите, че ще е в леглото ми?
Тя отново сведе поглед към скута си.
— Магнус може да е много убедителен. Не мога да си спомня последния път, когато някоя жена му е отказала. Съжалявам, че съм си помислила същото и за вас.
Спря се, погледна към спалнята, а после обратно към мен. Отново се изчерви.
Нямах намерение да й обяснявам как съм се оказала с двама мъже в леглото. Нима не беше ясно от одеялата и възглавниците, че съм спала в тази стая? Нали така?
— Какво искате от мен, госпожице Бувие?
— Искам да открия Магнус, преди да причини смъртта си. Мислех, че можете да ми помогнете. Как можахте да го предадете на полицията? Нима не знаете какво е да си различен?
Искаше ми се да я попитам дали си личи, дали може да види „Некромант“ изписано на челото ми, но не го направих. Не бях сигурна, че искам да знам, ако отговорът е положителен.
— Ако не беше побягнал, щяха просто да го разпитат. Нямаха достатъчно доказателства, за да го арестуват. Имате ли някаква представа защо е побягнал?
Тя поклати глава.
— Опитах се да измисля нещо, каквото и да е, но няма никакъв смисъл, госпожице Блейк. Брат ми е малко аморален, но не е лош човек.
Не бях сигурна как е възможно да си малко аморален, но го оставих без коментар.
— Ако се предаде на мен, ще го заведа в полицейския участък. Но като изключим това, не знам какво друго мога да направя.
— Ходих на всички места, за които се сетих, но него го нямаше. Дори проверих могилата.
— Могилата? — попитах аз.
Тя ме изгледа.
— Не ви е казал за създанието?
Замислих се дали да не излъжа, за да видя дали мога да получа информация, но погледът в очите й ми подсказа, че съм пропуснала шанса си.
— Не е споменавал никакво създание.
— Естествено, ако ви беше казал, полицията щеше да се озове там с динамит. Динамит не би го убил, но ще прецака напълно магическите ни защити.