— Какво създание? — попитах аз.
— Има ли нещо, което Магнус ви е казал и вие не сте споделили с полицията? — попита Доркас.
Замислих се за момент.
— Не.
— Бил е прав да не ви каже.
— Може би, но сега се опитвам да му помогна.
— Имате гузна съвест?
— Може би.
Тя ме погледна. Зениците й се бяха появили и изглеждаше почти нормално. Почти.
— Как мога да ви се доверя?
— Вероятно не можете. Но наистина искам да помогна на Магнус. Моля ви, говорете с мен, госпожице Бувие.
— Трябва ми думата ви, че няма да кажете на полицията. Говоря сериозно, госпожице Блейк. Ако полицията се намеси, може да пуснат нещото на свобода и това ще доведе до смъртта на много хора.
Замислих се, но не открих никаква причина, поради която беше нужно полицията да узнава.
— Добре, давам ви думата си.
— Може да нямам таланта на Магнус с омаята, но клетва, дадена пред фея е сериозно нещо, госпожице Блейк. Изречената пред нас лъжа обикновено има неприятни последствия.
— Това заплаха ли е?
— Приемете го като предупреждение.
Въздухът между нас се раздвижи като горещина, издигаща се от асфалт. Очите й се въртяха като миниатюрни водовъртежи.
Може би трябваше да й покажа пистолета си.
— Не ме заплашвай, Доркас. Не съм в настроение.
Магията сякаш се просмука като вода в пукнатина в скалите. Човек знаеше, че е там, под повърхността. Но за някой, който е бил заплашван от върколаци и вампири, просто бледнееше. Изглежда повечето талант в семейството беше съсредоточен при Магнус. По скалата на страховитост той беше много нависоко.
— Просто за да се изясним, госпожице Блейк. Ако кажете на полицията и те освободят създанието, загиналите ще тежат на вашата съвест.
— Добре, вече съм впечатлена, а сега ми кажи за него.
— Магнус разказа ли ви за нашия прародител Лин Бувие?
— Да, той е бил първият европеец в района. Оженил се за жена от местно племе. Покръстил ги в християнството. И също бил фея.
Тя кимна.
— Той довел със себе си друга фея.
— Жена? — попитах аз.
— Не, заловил една от по-слабо интелигентните феи. Пленил я с магически изработена кутия. Тя избягала и избила почти цялото племе, от което произлизаме. Най-накрая успял да я залови с помощта на индиански шаман или свещеник, но никога не възстановил контрола си върху нея. Най-доброто, на което бил способен, било да я затвори.
— Какъв вид фея е довел със себе си?
— Кървави кости не е просто името на нашия бар — каза тя. — Съкратено е от „Одрано лице и кървави кости“.
Очите ми се разшириха.
— Но това е нещо, с което се плашат децата. Защо му е било на предшественика ви да лови такава фея? Те нямат съкровища, не изпълняват желания. Или бъркам?
— Не, съвсем права сте. Кървави кости не притежава богатства или пък благородното умение да изпълнява желания.
— Тогава защо да го пленява?
— Повечето деца, родени със смесена кръв от хора и феи нямат особено големи магически умения.
— Така твърди легендата — казах аз. — Но Магнус е доказателство за противното.
— Лин Бувие сключил нещо като пакт за себе си и потомците си. Да притежаваме пълната сила на феите на определена цена.
Тя проточваше нещата, а аз бях уморена.
— Изплюйте камъчето, госпожице Бувие. Съспенсът започва да става досаден.
— Да ви е хрумвало, че може да ме е срам да признавам всичко това? — попита тя.
— Не. Ако случаят е такъв, приемете извиненията ми.
— Моят предтеча затворил Кървави кости, за да може да прави отвара от кръвта му. Но отварата трябвало да се прави периодично и да се поема отново и отново, или магията го напускала.
Изгледах я.
— И как приели тази идея другите феи?
— Бил принуден да напусне Европа, или щели да го убият. Сред нас е забранено да се използваме едни други по този начин.
— Мисля, че разбирам защо.
— Неговото варварско дело ни е дало омаята. Сила. Но все така купена с кръв, госпожице Блейк. След като Одрано лице и кървави кости бил затворен, предшественикът ми се отказал от отварата. Най-сетне я възприел като зло. Въпреки че неговата сила изчезнала, в кръвта на децата му има силата на феите. И така стигнахме дотук.
— Значи държите Одрано лице и кървави кости скрит нейде в някаква магическа кутия? — попитах аз.
Тя се усмихна и лицето й внезапно стана младо и прелестно. Нямаше начин, по който да определя възрастта й. Не можех да открия и една бръчка по лицето й.
— Когато магията се провалила за пръв път, Кървави кости пораснал до пълните си размери. По-голям е от човек, почти с размерите на великан. Затворен е в могила от пръст и магия.