— Казвате, че тогава почти изтрил от лицето на земята цялото племе?
Тя кимна. Въздъхнах.
— Трябва да видя къде е затворен.
— Обещахте…
— Обещах да не казвам на полицията, но току-що ми съобщихте, че наблизо има затворено гигантско създание, способно на масово разрушение. Трябва да се уверя, че всичко е наред и няма да се измъкне и да започне да избива хора.
— Уверявам ви, госпожице Блейк, семейството ни се е справяло с това в продължение на векове. Знаем какво правим.
— Щом не мога да кажа на ченгетата, трябва лично да се уверя.
Тя се изправи в опит да използва ръста си, за да ме сплаши. Не успя дори да се приближи до желания ефект.
— И вие ще доведете полицията, нали? Да не мислите, че съм толкова глупава?
— Няма да доведа полицията, госпожице Бувие, но трябва да се уверя. Ако се измъкне и не съм предупредила ченгетата, вината, че никой не е бил подготвен, ще е моя.
— Не можете да се подготвите за Кървави кости — отвърна тя. — То е безсмъртно, госпожице Блейк, наистина безсмъртно. Не може да умре. Може да му отрежете главата и пак няма да умре. Полицията не може да направи нищо, освен да влоши нещата.
Имаше право.
— И все пак трябва да се уверя.
— Вие сте твърдоглава жена.
— Да, мога да съм истински трън в задника, госпожице Бувие. Нека не се мотаем, просто ме заведете да видя затвора и ако е сигурен, ще го оставя.
— А ако не е достатъчно сигурен според вас?
— Ще се свържем с вещица и ще видим какво ще препоръча.
Тя се намръщи.
— Няма просто да идете в полицията?
— Ако ограбят дома ми, ще се обадя на ченгетата. Ако ми е нужна помощ с магия, се обаждам на някой, който може да прави магии.
— Странна жена сте, госпожице Блейк. Не ви разбирам.
— Чувам го доста често — отвърнах аз. — Ще видя ли къде е погребан Одрано лице и кървави кости, или няма?
— Добре, ще ви покажа.
— Кога?
— При липсата на Магнус в бара не достига персонал, така че не днес. Елате в бара утре около три часа. Ще ви заведа от там.
— Имам колега, когото бих искала да взема със себе си — казах аз.
— Един от онези в спалнята ли?
— Не.
— Защо искате да го доведете?
— Защото го обучавам, а и кога пак ще има възможност да види магията на феите?
Тя изглежда го обмисли за момент, после кимна.
— Добре, може да доведете един човек със себе си, но не повече.
— Вярвайте ми, госпожице Бувие, един е достатъчен.
— Приятелите ми ме наричат Дори — каза тя и протегна ръка.
— Аз съм Анита — приех ръката й.
Имаше здрава хватка за жена. Сексистко, но вярно. Изглежда повечето жени не знаят как да се здрависват добре.
Задържа ръката ми по-дълго от нужното. Когато отдръпна своята, си спомних за ясновидството на Магнус. Дори обърна широките си неземни очи към мен. Притисна ръката си до гърдите, сякаш изпитваше болка.
— Виждам кръв, болка и смърт. Следват те като облак, Анита Блейк.
Наблюдавах как в очите й се просмуква ужас. Ужас в резултат на моментния досег, който бе получила до мен, живота ми и миналото ми. Не отвърнах очи. Ако не се срамуваш, не е нужно да извръщаш очи. Понякога бих предпочела да имам различно занимание, но в крайна сметка това е, което върша, това съм аз.
Погледът изчезна от очите й и тя примигна.
— Няма да те подценявам, Анита Блейк.
Дори отново изглеждаше нормална, или поне толкова нормална, колкото в момента, когато нахлу, което не беше кой знае колко нормално. Сега за пръв път погледнах към нея и се зачудих дали виждам това, което наистина е там. Нима използваше омая, за да изглежда нормална? Да изглежда по-слаба, отколкото е в действителност?
— Ще ти върна услугата, Дори.
Тя отново ми отправи онази прекрасна усмивка, която я правеше да изглежда млада и ранима. Илюзия, може би?
— Тогава до утре.
— До утре — отвърнах аз.
Тя си тръгна и аз заключих след нея. Значи семейството на Магнус беше пазач на чудовище. Дали това имаше нещо общо с причините, поради които бе побягнал? Дори не смяташе, че е така. Тя би трябвало да знае. Но в стаята го имаше чувството на сила, нежно движеща се по въздушните течения.
Лек полъх на магия се носеше във въздуха като парфюм и не го бях засякла до момента, в който тя не си тръгна. Може би Дори бе също толкова добра с омаята колкото и Магнус, но просто бе по-ловка. Можех ли наистина да се доверя на Дори Бувие? Хм.
Защо бях попитала дали Лари може да дойде? Защото знаех, че ще му достави удоволствие. Можеше дори да послужи като реванш, задето се бях отнесла толкова лошо с него пред Джейсън. Ала докато стоях и усещах силата на Дори Бувие да се носи във въздуха като призрак, не бях сигурна, че е добра идея. О, по дяволите, знаех, че не е, но щях да отида и Лари щеше да дойде с мен. Имаше право на това. Даже имаше право да се излага на опасност. Не можех вечно да го държа настрана. Налагаше се да се научи да се грижи за себе си. Ненавиждах този факт, но знаех, че е истина.