Двамата биячи още стояха срещу входа на банята. Това беше най-доброто място, от което да наблюдаваш кой влиза и кой излиза, така че Ханон се принуди да седне в едно открито заведение наблизо. Докато ровичкаше в чинията си безвкусна бъркоч, която минаваше за „месна яхния“, държеше банята под око и се питаше дали няма да е по-добре, ако престане да търси Аврелия. Не му трябваше много време да вземе решение. На този късен етап нямаше как да проявява разум. Самото му идване в Капуа беше безумие. След като бе дошъл обаче вече имаше сигурна връзка с Аврелия чрез Фанес, а това беше повече, отколкото да се мотае безцелно по улиците.
Когато гъркът излезе, Ханон с раздразнение и ужас видя, че двамата здравеняци тръгват след него. Защо трябваше да са точно негови телохранители? Планът да разпита Фанес се разпадаше пред очите му. Кимна неохотно на съдържателя на заведението, плати за храната си и тръгна след тримата. Бързо стана ясно, че лихварят обикаля длъжниците си. Реакцията на търговците, когато го виждаха, беше една и съща — на изненада и ужас. Опитите им обаче да се измъкнат от Фанес или да хлопнат кепенците се проваляха. Двамата му спътници бяха много ловки в запречването на врати с крак и в грабването на хора за вратовете и притискането им в стените. Правеха всичко това напълно открито, без изобщо да се интересуват как могат да реагират минувачите. Всякакви идеи на Ханон да се справи с двамата се изпариха. Освен че бяха въоръжени с къси сопи, здравеняците бяха напълно способни да се грижат за себе си. Ако искаше да спипа Фанес, трябваше да го издебне без хората му. Начумерен, защото това изглеждаше малко вероятно, той продължи да ги следва повече от час.
Междувременно беше престанал да обръща внимание на ставащото наоколо. На една по-неоживена улица едва не се сблъска с телохранителите, когато забеляза, че гърка го няма. Побърза да се загледа в изложените инструменти пред една железария. Импулсивно си купи малък, но остър нож. Когато се обърна, погледите на здравеняците бяха насочени към стълбището, водещо към входа на някакъв храм — Фанес явно беше отишъл там. След като затъкна ножа в колана под туниката си, Ханон мина право покрай тях.
По стълбището почти не можеше да се мине. Гадатели обещаваха да му четат бъдещето, търговци предлагаха подходящи за жертвоприношения кокошки, молитвени лампи и дреболии. Срещу половин ас Ханон си купи мъничка амфора; всеки, който го погледнеше, щеше да го вземе за поредния богомолец. В горния край на стълбището шест масивни колони с канелюри поддържаха пищно украсен триъгълен портик. В центъра имаше фигура на крилата жена със скиптър в ръка. От двете ѝ страни моряци в кораби вдигаха молитвено ръце към нея. Фортуна, помисли си Ханон. Лихварите се молеха на Фортуна за късмет. Стори му се напълно подходящо.
В целата, дългото тясно помещение, което беше основната част на храма, се влизаше през огромна двойна врата. Малка група се беше скупчила около пълен жрец с брада и роба, който обясняваше какво е намерението на богинята за Капуа и гражданите ѝ. Фанес не се виждаше никакъв. Ханон влезе предпазливо вътре. Беше нащрек. Очите му постепенно свикнаха с полумрака, разпръсван тук-там от някоя лампа на бронзова поставка. Стените на помещението бяха украсени с изображения на Фортуна — стояща с баща си Юпитер и останалите божества; застанала сред ниви с натежала пшеница в превъплъщението си като богинята Анонария; гледаща състезание с колесници на стадион, докато мъжете около нея залагаха. Ханон не хареса последното изображение, това на Мала Фортуна, на което тя стоеше на входа на Хадес и гледаше как онези, които са изгубили живота си от лош късмет, минават с нещастни физиономии покрай нея. Макар да не беше едно от неговите божества, Ханон все пак отправи молитва към нея късметът да продължава да му се усмихва — поне докато е в Капуа.