— Тогава Гай?
— Гай никога не би направил подобно нещо! А освен това замина с армията. Фанес каза, че бил роб. Счепкали се. Той успял да се отскубне и смъкнал шала около врата на нападателя, преди онзи да побегне. Имал дамгосана буква F. Сещам се само за един роб, който би могъл да постъпи така. Доколкото си спомням обаче, Ханон нямаше такъв белег. — Атия погледна изпитателно Аврелия. По някакъв начин успяваше да запази лицето си безизразно.
— Нямаше. Но пък и как би могъл да е той? — Вътрешно Аврелия ликуваше въпреки болката, която пронизваше сърцето ѝ. „Явно се е върнал, за да се опита да ме намери! Защо не ми каза какво се е случило и как се е сдобил с белега?“
— Не зная, дете. Армията на Ханибал не беше толкова далеч по онова време — рязко отвърна Атия. — А и кой друг роб би нападнал Фанес заради нас?
— Нямам представа. — Трябваше да е бил Ханон. Нямаше кой друг да е. Сърцето ѝ подскочи от радост и главата ѝ се напълни с безумни идеи да отиде до Капуа и да го намери. Нещастното изражение на майка ѝ обаче бързо разсея доброто ѝ настроение. — Какво друго е казал Фанес?
— Че няма да допусне да бъде заплашван по такъв начин. Изсмя се и ми каза, че телохранителите му били повече от способни да се справят с някакъв избягал роб. После удвои размера на вноските, считано от момента. Когато възразих, той тикна в лицето ми договора за заем. Тъй като сме пропуснали много месечни вноски, можел да определя каквито си иска лихви и когато реши.
— Но ти не можеш да плащаш толкова много! — възкликна ужасено Аврелия.
— Имах три дни да събера парите — с натежал глас рече Атия. — Накрая не ми остана друго, освен да продам част от фермата.
— Не!
— Нямах избор, дете. Ако не го бях направила, Фанес щеше да иде в съда и да отнеме целия имот. И сега няма да мога да платя следващата вноска, без да продам още земя. Писах на баща ти, но се съмнявам, че той ще е в състояние да помогне по някакъв начин. Марциал също. Той почти се разори, след като ни зае пари.
Сякаш бездна на отчаяние се отвори под краката на Аврелия. „Какво си направил, Ханон?“ — мислено изкрещя тя. Вместо да оправи нещата, той само ги беше влошил още повече.
— Какво ще правиш?
Майка ѝ сви безпомощно рамене.
— Ще продавам фермата на части. Ще се опитам да взема най-добрите цени, макар че в момента купувачите са малцина. Може би ще успея да запазя малко земя, докато баща ти не се върне и не се разплати с Фанес.
— Трябва да има нещо, което да направим!
— Да се молим — отвърна майка ѝ. — Да се молим мълния да порази онова безродно псе, преди да сме се разорили. Кълна се, той е способен да изпие кръвта ни до последната капка.
— Мога да говоря с Луций — импулсивно предложи Аврелия.
— И дума да не става. Достатъчно срамно е, че семейството ще бъде разорено. Недостойно е да го молим за помощ.
— Но е по-добре от това да изгубим фермата, нали?
— Не. Баща ти ще спечели достатъчно слава във войната, за да възстанови състоянието ни.
— Откъде си сигурна в това? Ами ако загине? Тогава какво ще стане с теб?
Аврелия очакваше майка ѝ да я зашлеви, но Атия беше онази, която изглеждаше като ударена. Това я накара да осъзнае колко крехка е фасадата, която майка ѝ показваше на света, и колко лесно ѝ бе на самата нея, чийто съпруг не беше заминал на война.
— Извинявай — прошепна тя. — Не биваше да го казвам.
— Да, не биваше. — Гласът на Атия трепереше. — Боговете ще пазят Фабриций, както са правили досега. Квинт също. В това вярвам.
— Аз също — каза Аврелия с най-уверения тон, на който беше способна. Молитвите бяха единственият ѝ начин да помага на баща си и брат си, но трябваше да направи нещо осезаемо с Фанес. В главата ѝ започна да се оформя дързък план. Майка ѝ не можеше да ѝ попречи да се обърне към Луций за помощ. А и моментът беше идеален. Той щеше да остане много доволен, когато научи, че е бременна. Може би достатъчно, за да притисне лихваря? Аврелия не беше сигурна, но трябваше да направи нещо, за да защити фамилията си. Жалко, че Ханон не беше убил Фанес, жестоко си помисли тя. Подобно нещо обаче би го изложило на смъртна опасност. Въпреки последиците от постъпката му Аврелия много се радваше за случилото се. Замоли се боговете да бдят и над него.
Елира влезе с виното. След като наля, Аврелия бързо я отпрати. Нима не беше най-добре да каже първо на майка си, че е бременна? Това щеше да подобри и нейното настроение.
— Аз също имам новина — каза тя и изведнъж се засрами. — Само че добра.
— Бременна си! — веднага се сети Атия.