Когато достигна върха на екстаза си, не изпита никаква вина.
Калена, Самниум
Беше студен ветровит следобед. Слънцето беше изчезнало зад сивите облаци. Надвиснали, кипнали, непрекъснато променящи се, те изпълваха небето от единия хоризонт до другия, както го правеха още от сутринта. Вятърът се беше засилил по някое време през нощта и не показваше никакви признаци на отслабване. Римските войници се бяха научили да очакват подобно време. Зимните бури по адриатическото крайбрежие бяха нещо обичайно за тази част на Италия. Това, че лагерът беше разположен нависоко, не подобряваше положението. Вятърът връхлиташе палатките, като ту опъваше, ту отпускаше въжетата така, че имаше вероятност да отнесе поне няколко от тях преди края на деня. Заради лошото време навън бяха само онези войници, които трябваше да са навън. Часовите по укрепленията на големия лагер се гушеха под нивото на дървените бойници — главите им едва се виждаха над тях. От време на време по някой вестоносец притичваше по пътеките между палатките. Мулетар прибираше животните си от оскъдната паша. Групи нещастни легионери, наказани заради лошо поведение, маршируваха окаяно напред-назад по откритото пространство пред укрепленията, хвърляха копия или се нападаха един друг с дървени мечове и щитове. Офицерите им стояха наблизо с дебели вълнени наметала и ги ругаеха люто.
В редиците на манипулата на Коракс и Пулон всичко беше притихнало. Войниците се гушеха в палатките и излизаха само колкото да отговорят на повика на природата или да донесат дърва за мангалите, с които се бяха сдобили по-находчивите контубернии. Подобно на другарите си, Квинт не беше наряд — предишната вечер се беше върнал от двудневен патрул. Той също беше вътре, легнал сред деветимата други, с които делеше палатката. Като най-старши се беше настанил на най-доброто място до малкия трикрак мангал. Още по-хубавото бе, че лежи върху няколко овчи кожи — някои заменени срещу нещо друго, други спечелени на зарове или направо откраднати. Трите месеца живот в лагер, само с отделни сблъсъци с картагенците, означаваха, че приоритетите в живота донякъде се променят. Сега те се свеждаха изцяло до това как да направят съществуването в кожена палатка през студената и влажна зима по-поносимо. Винаги имаше нужда от дърва и постелки, както и от дажбите, които да стоплят вътрешностите им. Изтънчени неща като сирене или вино бяха много скъпо удоволствие.
Квинт бързо беше открил, че Север, бившият любовник на Рутил, е роден вехтошар. Като че ли нямаше значение от какво имат нужда — Север винаги го намираше. Квинт се беше научил също толкова бързо да си затваря очите за дребните кражби. Причината за това беше проста. Всички в лагера го правеха; номерът беше да не те пипнат. Фактът, че опитните центуриони като Коракс „не забелязваха“ какво става, помагаше. В началото на зимата той беше заявил само едно — че всеки, който бъде хванат да краде от своята манипула или от непосредствените съседи, ще бъде наказан с трийсет удара с камшик. Не трябваше да си гений, за да разбереш неизказаното — че по-отдалечените отряди и всичко извън лагера е законна мишена.
За обяд имаше яхния — най-вкусното нещо, което беше ял от дни. Квинт се излегна в топлата си постеля и се заслуша с половин ухо в бъбренето на останалите. За първи път от незнайно колко време не му се мислеше за Рутил. Правеше го от онова сражение в прохода — кипеше вътрешно и кроеше планове как да отмъсти на Мацерион. Проблемът бе, че беше трудно да го направи, когато нямаше сражения. В лагера всичко се знаеше — човек не можеше дори да отиде по голяма нужда, без поне петима-шестима души да го гледат. Най-добрата възможност беше да го направи в разгара на сражение. Тогава повечето не виждаха какво става на пет крачки от тях, да не говорим за повече. За негово раздразнение обаче войната сякаш беше спряла с идването на зимата. И положението щеше да си остане такова, докато времето не се оправеше през пролетта. „Рано или късно кучият син ще си го получи — каза си Квинт. — По един или друг начин“. Дотогава не беше престъпление да разпусне малко на безопасно място сред другарите си по палатка. За да се разсее, се съсредоточи върху ставащото около него. Петима играеха на зарове. Пускаха се мръсни шеги, повечето свързани с пръдните на един от войниците. Север си шепнеше с други двама и несъмнено планираше експедиция за отмъкване на нещо. Един дремеше. Квинт си помисли, че в моменти като този животът не е чак толкова лош.