— Креспон! — Гласът дойде някъде отвън.
Квинт изруга наум и не отговори.
— Креспон! Коракс те вика. Веднага.
Искането само по себе си беше необичайно, но защо пратеният беше тъкмо Мацерион? Квинт се надигна, изпълнен с подозрения. Другарите му го гледаха.
— Стига сте ме зяпали — рязко им рече той. — Някой да отвърже платнището. Идвам — изръмжа на Мацерион. Бързо препаса меча си и си сложи шлема. Взе наметалото си и тръгна към изхода. Предпазливостта го накара да не излиза. Дали Мацерион можеше да се опита да го убие посред бял ден, насред техния отряд? Със сигурност не. Квинт усещаше погледите на хората си в гърба си и пристъпи напред. Опасността от Мацерион не беше голяма, а и не можеше да си позволи да го възприемат като нерешителен.
— Защо се бавиш, мътните да го вземат? — презрително попита Мацерион.
— Ето ме — изръмжа Квинт и излезе навън. Нарочно сложи ръка върху дръжката на меча си — така, че всички да го видят.
Мацерион го изгледа подигравателно. Той също носеше вълнено наметало, но ръцете му бяха празни. Квинт се изчерви, но не махна ръката си. Не и след онова, което се беше случило с Рутил. Погледът му се стрелна наляво и надясно. Не видя никого. Позволи си леко да се отпусне и изгледа кръвнишки Мацерион.
— Търсиш ли някого?
— Майната ти, Мацерионе. Много добре знаеш какво правя и защо — почти приятелски отвърна Квинт. — Какво иска Коракс?
— Откъде да знам. Връщах се от клозетите и си гледах работата, когато ме привика при палатката си. Каза ми да те заведа веднага при него.
Квинт изсумтя. Не искаше да признава, че е объркан. Мацерион не каза нищо повече и разговорът замря. Двамата мълчаливо минаха покрай палатките на хастатите. Квинт се изненада още повече, когато видя, че Коракс ги чака при входа на палатката си. На лицето му играеше загадъчна усмивка.
— Креспон. Мацерион.
Двамата застанаха мирно и отвърнаха в един глас:
— Командире!
— Сигурно се чудиш защо ви викам в такъв гаден ден, след като току-що си се върнал от патрул. — Усмивката на Коракс стана още по-широка. — Разбира се, и двамата сте прекалено умни, за да си признаете. Е, имам изненада за вас. Влезте. — И посочи входа на палатката.
Забравили за момент враждата си, Квинт и Мацерион се спогледаха изумени. Никой от двамата не беше получавал досега такава покана.
— Хайде, влизайте. Иначе цялата топлина ще излезе.
Квинт очакваше да завари вътре Пулон, но вместо това видя позната фигура с големи уши. До себе си чу как Мацерион ахна смаяно.
— Урцей! — извика Квинт. — Върнал си се.
— Нали не си се надявал, че ще завършиш войната без мен? — Урцей изкуцука напред и го прегърна.
Дори вечно киселата физиономия на Мацерион се смени с усмивка.
— Добре дошъл — топло рече той и го тупна по рамото. — Значи си се оправил?
Урцей отстъпи назад с гримаса и потърка лявото си бедро.
— Още боли, но мога да се бия. А и исках да се върна при вас, момчета. При всички ви. — Намръщи се. — Много съжалявам за Рутил.
„Щеше да съжаляваш два пъти повече, ако знаеше какво се случи в действителност с него“, помисли си Квинт и усети как собствената му мъка се надига отново.
— Да, ще ни липсва — рече той.
До него Мацерион промърмори нещо, което на пръв поглед звучеше искрено.
— Мнозина добри мъже вече не са сред живите. Много други ще се жертват в служба на Рим, преди Ханибал да бъде победен — каза Коракс и застана пред тях с гръб към мангала в средата на палатката. — Но няма да спрем, докато не си свършим работата, нали?
— Няма, командире! — отвърнаха тримата в един глас.
— Вие сте добри войници. Затова сте тук. Освен това сте ветерани не само от лятната кампания, но и от Тразименското езеро. Урцей, ти беше и при Требия.
На Квинт му се прииска да можеше да разкрие, че и той е бил там.
— Мъже като вас не достигат точно сега — продължи центурионът. — Сигурно сте чули, че в Рим събират нови, по-големи легиони. Социите привличат още хиляди, но повечето от новобранците са съвсем неопитни. Не знам кога ще дойде денят отново да се изправим срещу Ханибал на бойното поле. Знам обаче, че когато това стане, ще ни трябват войници с истински кураж, които да посрещнат враговете. Те може и да са паплач, но не им липсва кураж.