— Ще се бием, командире! Бъди сигурен в това! — каза Квинт.
Урцей и Мацерион тутакси заявиха същото.
— Да, ще се биете — извика Коракс. — И то като хастати!
За момент в палатката настъпи смаяна тишина. Смехът на центуриона я наруши.
— Не сте ли доволни?
— Нима ни повишаваш в хастати, командире? — попита изуменият Квинт.
— Току-що го казах.
— Това е огромна чест, командире — каза Урцей. — Благодаря.
— И аз съм много благодарен, командире — обади се Мацерион и изгледа злобно Квинт. — Както знаеш, когато постъпихме, двамата с Урцей трябваше да докажем доходите си и съответно правото да бъдем повишени в пехотата. Не трябва ли и Креспон да направи същото?
Стомахът на Квинт се сви. „Мръсно копеле!“ Мацерион нямаше представа за истинския му произход, но знаеше достатъчно добре, че Коракс го беше приел в отряда си без много въпроси. Това навярно беше събудило подозренията му. Ако го попитаха сега, нямаше да може да каже нищо за истинската си самоличност, без да рискува да бъде изхвърлен от велитите и върнат на баща си. Може би намеренията на Мацерион не бяха точно такива, но това можеше да попилее шансовете на Квинт да остане в пехотата.
Коракс свъси вежди.
— Няма да е необходимо. Креспон доказа достатъчно пъти храбростта си, за да го приема. А и без това не ми се занимава с проклетите бумащини. Нямам желание да се ровя и в други. Той може да даде необходимите подробности, когато всичко това приключи.
— Както кажеш, командире — отвърна Мацерион, без да може да скрие недоволството си.
Квинт погледна благодарно центуриона.
— Ще го направя, командире.
— Тази вечер сте свободни от наряд — каза Коракс. — Идете при интенданта. Кажете му, че съм ви повишил. Може би ще успеете да го убедите да ви даде аванс от заплатите. — И им намигна. — Можете да започнете да тренирате с хастатите след един-два дни, когато главите престанат да ви цепят.
Тримата стояха, неспособни да повярват на чутото току-що.
— Свободни сте!
Те отдадоха чест и побързаха да се ометат.
— Ларинум не е много далеч — каза Урцей веднага щом се озоваха навън. — Предлагам да идем там и да се напием.
— Съгласен — отвърна Квинт и погледна Мацерион, като се ужасяваше от мисълта, че русият ще реши да се присъедини към тях. Не можеше да се сети за нещо по-лошо от това да прекара вечер в неговата компания. За негово облекчение Мацерион скалъпи извинение, че го боли корем, поздрави Урцей за завръщането му и тръгна обратно към палатката си, за да „си почине“.
Урцей сви рамене.
— Това означава повече вино за нас, нали?
Квинт се съгласи колкото от облекчение, толкова и от желание да се напие. Въпреки това трябваше да остане нащрек в Ларинум. Мацерион можеше да нанесе удара си в някоя тъмна уличка със същия успех, с който би го направил и в разгара на битката.
XIII
В крайна сметка посещението на Квинт и Урцей в Ларинум мина без инциденти. Ако беше по-циничен, Квинт щеше да каже, че това не означава, че Мацерион не го причаква някъде. Накрая обаче и двамата се напиха толкова, че всеки от тях се качи с курва в малката си стаичка на кръчмата, в която бяха празнували. Прекараха нощта там. След това Квинт не можеше да си спомни дали наистина си е легнал с жената, привлекателно галско момиче; тя му беше казала с многозначително намигване, че не бил във форма, но ако искал да дойде отново, щяла да му предложи услугите си на половин цена. Изглежда, че казваше истината, защото малко по-късно Урцей пипна гаден обрив, докато Квинт — за негово облекчение — остана незасегнат. Случаят му напомни за съвета, който беше получил навремето от майка си — ако реши да посещава бордеи, по-добре да избира по-скъпите.
Дори да можеше да си позволи подобни заведения, Квинт нямаше възможност да намери такова през следващите седмици. Преместването им при хастатите се оказа толкова натоварващо физически, че единственото им желание с Урцей беше да се строполят в постелите си веднага след като приключеха със задълженията за деня. Коракс открай време ги гонеше, но след като вече бяха станали истински пехотинци, както обичаше да им казва, трябвало наистина да са корави, вместо само да се мислят за такива. Велитите са слабаци в сравнение с вас, крещеше той, докато те и останалите новобранци газеха из кални пътеки, мъкнейки повече доспехи и оръжия, отколкото някога бяха носили през живота си. Най-малко два пъти седмично центурионът ги извеждаше на маршове с дължина до двайсет мили. През другите дни Коракс ги караше да тренират с дървени мечове и щитове, които бяха два пъти по-тежки от истинските, да плуват в близката река въпреки студа и да се упражняват в борба и тичане.