Замислен за баща си и все още със замотана от виното глава, Квинт не видя четирите фигури, които се промъкнаха зад него. Изневиделица някой метна ивица плат през главата му и рязко я дръпна през устата му. Квинт залитна назад и едва не падна. Посегна да се освободи, но ръцете му тутакси бяха сграбчени и притиснати към тялото му. Трескаво се огледа наляво и надясно, после погледът му се спря върху мъжа пред него. Смая се. Пред него стоеше новобранец от контубарнията на Мацерион; другите двама бяха ветерани хастати от неговата манипула. Докато осъзнаваше с ужас положението си, познат глас прошепна в ухото му:
— Да приема ли, че конникът се е наситил на задника ти?
Мацерион! Квинт трескаво се опита да се освободи. Захапа парчето плат, опита се да го изплюе, но напразно. Помъкнаха го между палатките до празното пространство между оградените места за коне и го хвърлиха на земята. Един-два коня изцвилиха тихо и повечето се дръпнаха от оградата, но на Квинт му призля съвсем, когато си даде сметка, че тук е най-малко вероятно някой да чуе какво му причиняват. „Трябва да стана“, помисли си. Но преди да успее да се надигне, по гърдите, главата и корема му заваляха ритници и той падна на земята, заслепен от болка. Когато ударите престанаха, си пое треперливо дъх и едва не повърна. Погледна нагоре към нападателите си.
— Винаги съм си знаел, че си мъжеложец — изсъска Мацерион и го изрита отново. — Какъв друг би се сприятелил с молис като Рутил?
— Сигурен ли си, че не е грък? — попита един от другарите му и се изкиска.
— Трябва да е — съгласи се Мацерион и заплю Квинт. — Щом продава гъза си на конник като някой от боклуците, които ще намериш в най-долните бардаци. Мръсен молис!
Квинт отново се опита да се надигне, но беше повален от ритник в лицето. Пред очите му избухнаха звезди; чу глухо изпукване, когато скулата му се счупи. „Нападате погрешния човек — искаше да извика. — Не съм аз онзи, който уби един от своите — а Мацерион!“ Но единствените звуци, които успя да издаде, бяха приглушени стонове, лишени от всякакъв смисъл. Започваше да губи съзнание. С огромно усилие успя да оформи свързана мисъл. Трябваше да действа, да направи нещо. Иначе този побой щеше да означава смърт за него — ако не от нараняванията, то от това, че ще остане да лежи цяла нощ на открито.
Пръстите му зашариха безполезно по туниката. Напипаха очертанията на балдрика. Продължиха по кожата до дръжката на кинжала. Той присви очи към нападателите си, чиито силуети се очертаваха на фона на небето. Като че ли никой не беше забелязал. Стомахът на Квинт се сви. Щеше да разполага само с един шанс. Извади ножа, вдигна ръка и замахна към най-близката плът, която успя да различи.
Последва болезнен писък. Ножът беше изтръгнат от ръката на Квинт, докато пострадалият отскачаше назад. Ритниците спряха. Нов болезнен вик. Един от мъжете се наведе и стисна с проклятия стъпалото си.
— Млъквай, глупако! — изсъска Мацерион.
— Наръга ме в крака!
— Хич не ми пука! Млъкни, или ще докараш цялата проклета стража тук.
Матов сребрист проблясък, когато ножът на Квинт беше вдигнат високо.
— Тогава ще го довърша още сега. Няма да може да приказва, като е мъртъв, нали?
— Довърши го — каза Мацерион и се изсмя жестоко. — Но по-бързо.
С последни сили Квинт се претърколи наляво. Сблъска се с нещо — нечии крака, кол? Сви колене и продължи да се търкаля. Под оградата и сред конете. Миризмата на тор изпълни ноздрите му. Виждаше единствено копита, танцуващи неспокойно около него. Продължи да се търкаля в отчаяното си желание да се отдалечи колкото се може повече от нападателите. Въздухът се изпълни с цвилене. Затропаха копита. Имаше и ругатни, оттатък оградата. И след това най-хубавото нещо, което беше чувал някога:
— Хей! Какво правите, в името на Хадес!
И друг глас:
— На оръжие, момчета! Някой се опитва да открадне конете ни!