Още проклятия; тропот на отдалечаващи се стъпки. Нападателите му бягаха.
Квинт се отпусна с облекчение на студената земя. Последното, което видя, беше звездното небе, извисяващо се над него. „Колко е прекрасно“, помисли си, преди мракът да го погълне.
Болка. Вълни от болка от бузата, ребрата, слабините. Редуваха се в противен ритъм, в безкраен такт, който го повличаше неудържимо със себе си. Пулсът туптеше под клепачите му, в гърлото, дълбоко в главата. Усети как струйка пот се стича покрай ъгълчето на окото му. „Значи все пак съм жив“, помисли си. Клепачите му бяха като залепени с лепило, но успя да събере сили и да ги отвори. Някакъв мургав мъж го наблюдаваше. Зад него видя Коракс, който изобщо не изглеждаше щастлив.
— Добре. Събуди се. — Коракс пристъпи напред, но хирургът вдигна ръка. Центурионът се намръщи, но спря.
Квинт се опита да проговори, но езикът му беше станал твърд като дъска.
— Пийни. Само глътка. — Към устните му беше поднесена чаша.
Разреденото вино беше като нектар. Хирургът дръпна чашата.
— Не прекалявай. Не искам да почнеш да повръщаш.
— Къде съм? — изграчи Квинт.
— В лагерната лечебница — отвърна Коракс. — Заедно с приятеля ти.
Квинт предпазливо завъртя глава наляво и надясно и остана доволен, когато не откри хастат на някое от съседните легла. Войниците, които видя, се преструваха, че не слушат, но несъмнено бяха наострили уши.
— Приятелят ми ли, командире?
— Лайното, което си наръгал в стъпалото. Предполагам, че ти си го направил, нали?
С недоволна физиономия хирургът се дръпна, за да направи място на Коракс.
— Не бива да говориш дълго с него, центурионе — каза той. — Войникът се нуждае от почивка.
Коракс не си направи труда да отговори. Гъркът се отдалечи със свити устни.
— Е, Креспон? — Очите на центуриона бяха като люспи кремък.
— Да, аз го наръгах, командире.
— Защо?
— Защото се канеше да ме убие.
— Защо ще те убива, мътните да го вземат? Посред нощ и толкова далече от палатките ни? А?
Квинт се опита да подреди обърканите си мисли. Искаше да разкаже всичко на Коракс, но също като по-рано, когато Мацерион го беше нападнал, не посмя. Първо, наоколо имаше прекалено много уши. Независимо дали чуеха, или не, издаването щеше да го превърне в прокуден в манипулата. Нямаше значение, че Мацерион и другарчетата му се бяха опитали да го убият. Спазването на правилото на отряда за пазене на мълчание беше жизненоважно, ако искаше да се ползва с уважението на другите войници. Трябваше да си отмъсти на Мацерион без намеса отгоре. Сам.
— Попитах те нещо! — Коракс се наведе над леглото. — Хич не ми пука за думите на хирурга, че ти трябвала почивка. Отговаряй, или така ще те напердаша, че ще останеш тук цял месец!
Квинт реши, че Коракс явно вече е разговарял с хастата. Какво ли му беше казал той? Хвана се за първия достоверен отговор, за който се сети.
— Знаеш как е, командире. Той е ветеран; аз не съм. Подиграваше ми се. Сбихме се. И така.
Мълчание. Квинт се опита да не се затърчи под погледа на Коракс.
— Беше ли пил?
— Да, командире. — Благодарен, че Коракс не го прекъсна, той продължи забързано: — Натъкнах се на този боклук, докато се връщах от палатката на един приятел. Така се стигна до боя. — Квинт млъкна. Даваше си сметка колко неубедително звучи обяснението му, но не беше в състояние да измисли нещо по-добро.
— Не лъжи — хладно рече Коракс. — Войниците, които чули сбиването, казаха, че неколцина са избягали. Видя ли лицата им?
— Не, командире — упорито отвърна Квинт, като избягваше погледа му.
— Значи нямаш представа кои са били? — невярващо попита центурионът.
— Нямам, командире. — С разтуптяно сърце Квинт погледна Коракс. Имаше ли изобщо нещо общо версията му с тази на хастата?
Последва дълга пауза.
— За твой късмет хастатът каза същото — че сте се сбили без конкретна причина. Не си мисли, че не знам, че и двамата лъжете. Веднага щом излезеш оттук, един месец ще чистиш клозетите. И ще готвиш на контубернията си за същия период. Освен това всяка сутрин по изгрев-слънце ще ми се явяваш в пълно снаряжение и ще тичаш по десет мили. Смятай се за късметлия, че няма да те понижа.
— Да, командире. Благодаря, командире. — „Дано хастатът да получи същото“, замоли се Квинт.
Като никога молитвата му беше чута.
— Ако случайно се чудиш, приятелят ти ще прави същото, след като излезе от болницата. — Коракс направи кратка пауза и добави: — Освен това ще получи десет удара с камшик.
Любопитството и задоволството на Квинт се смесиха в равни дози.