— Това пък защо, командире?
— Защото е ветеран, мътните да го вземат! Трябвало е да те смаже от бой, а не да се остави да го наръгат в стъпалото. Камшикът ще го научи да не е толкова безполезен.
Квинт почти беше готов да се закълне, че Коракс му намигна. Почти. Насили се да не се усмихне.
— Разбрах, командире.
— Яви се при мен, когато излезеш. — Коракс отново заговори делово. — Хирургът смята, че ще останеш тук два, най-много три дни.
— Да, командире. — Квинт се загледа в отдалечаващия се Коракс. Чувстваше се малко по-щастлив въпреки наказанието, което го очакваше. Нямаше начин да го докаже, но инстинктът му казваше, че центурионът е повече на негова страна, отколкото на тази на хастата, което означаваше, че Мацерион и приятелчетата му трябва да внимават. Нямаше съмнение, че ако Коракс ги спипа да правят нещо нередно, ще си изпатят. Това обаче не означаваше, че може да се отпусне. Мацерион беше прекалено опасен. Ядоса се, че е позволил да го издебнат толкова лесно. Това вече се случваше за трети път. Не биваше да се случва отново. Време беше да изненада Мацерион веднъж завинаги. Но докато сънят го надвиваше, Квинт си даде сметка, че това няма да е лесно. Коракс щеше да следи и него зорко като ястреб.
След два дни хирургът го обяви за годен за служба, стига да избягва тренировките с оръжие за два месеца. Гъркът обясни, че един удар при тренировка би могъл окончателно да счупи скулата му и да му попречи да говори и да се храни. Квинт изпита облекчение, когато Коракс не възрази на напътствията на хирурга. Нараняването обаче нямаше значение за допълнителните задължения — всичките леки — наложени му от центуриона. Квинт се потеше от зори до здрач, тичаше или копаеше клозети, наблюдаван от Коракс или от някой от младшите офицери. Прекарваше вечерите с другарите си по палатка, които бяха започнали да го закрилят яростно след сбиването. Дори Мацерион да искаше да предприеме нещо, нямаше начин да успее да го направи.
Хастата го нямаше никакъв близо три седмици; когато най-сетне се появи със сериозно накуцване, Коракс го наказа с десет камшика, след което го прати да копае друг ров за клозети. Един-два дни по-късно Квинт случайно срещна погледа му. Ветеранът му се намръщи и той му отвърна със същото. „Следващия път ще забия ножа в гърдите ти“, говореше погледът му. В отговор получи мръсен жест. Изпита слаба утеха от тази малка конфронтация; Мацерион и другите двама хастати също го поглеждаха свирепо при всяка възможност.
Може би най-доброто от всичко това беше фактът, че Урцей вече вярваше, че Мацерион е реална заплаха. Веднага щом Квинт излезе от болницата, мъжът с големите уши беше настоял да научи за случилото се през нощта. Изслуша мълчаливо историята му как продал изгодно на един конник част от запасите вино. Не го прекъсна дори когато разкри кой точно го е нападнал. След като приключи, приятелят му остана мълчалив известно време, като потупваше с пръсти бузата си.
— Не е нужно да ми казваш какво наистина си правил в онази част на лагера. Това си е твоя работа. Не вярвам и на глупостите, че си обратен. Гъзоебците не се заглеждат по курви по начина, по който го правиш ти. — Вдигна месестата си ръка, за да попречи на Квинт да отговори. — Съжалявам, че преди се усъмних в твърденията ти за Мацерион. Нали виждам как те гледат той и приятелите му, откакто излезе от болницата.
— А вярваш ли ми и за Рутил?
Урцей въздъхна.
— Не ми се иска, но да, вярвам ти. Щом тоя кучи син се е опитал да убие тайно теб, значи е способен да направи същото и по време на сражение.
— Това няма да приключи, докато някой от двама ни не умре. И нямам намерение този някой да съм аз.
— Определено можеш да разчиташ на мен — изръмжа Урцей.
На Квинт му стана малко по-леко от факта, че вече има приятел, който да му пази гърба. Вече можеше да спи по-леко през нощта, макар че често го измъчваха кошмари, свързани с Мацерион. Колкото по-скоро приключеше тази вражда, толкова по-добре. Квинт се запита какво ли ще бъде, след като едномесечното наказание изтече, но офицерите нямаше да престанат да следят нито него, нито хастата. Двама други войници от манипулата опитаха сериозно камшика, след като бяха хванати да се бият. Коракс ясно показваше на всички какво да очакват при подобни провинения. Най-лошата част от зимата беше отминала и дните започнаха да стават по-дълги. Все по-често се забелязваха групи вражески войници, което доведе до увеличаване на римските патрули. Квинт нито веднъж не попадна на една и съща мисия с Мацерион и приятелчетата му, което също показваше, че Коракс е наясно за враждата помежду им. Каквато и да беше причината, това го разсея от проблема, поне за известно време. С минаването на седмиците той зарови омразата си към Мацерион за друг път. Отмъщението за смъртта на Рутил можеше да почака, но войната с Ханибал — не.