А войната определено щеше да се поднови. Макар че Сервилий и Регул продължаваха да водят армията и следваха инструкциите на Сената да не влизат в сериозно сражение с Ханибал през пролетта, основната тема на разговори в лагера беше само една — изправянето срещу врага. Когато пристигнеха да поемат командването, новите консули Луций Емилий Павел и Гай Теренций Барон щяха да доведат със себе си четири новосформирани легиона и още толкова соции. Заедно с войниците в лагера при Геруниум консулите щяха да командват над осемдесет хиляди мъже. Мнозина заявяваха, че с такава огромна войска поражението е невъзможно. Квинт не можеше да възрази на подобна логика. Докато дните се удължаваха и ставаше все по-топло, тренировките се подновиха с пълна сила. Няколко сблъсъка с врага също бяха спечелени от римляните и бойният му дух се повдигна заедно с този на всички останали. Нямаше да спрат, докато не постигнат пълна победа. А тя щеше да дойде скоро, преди края на лятото; това означаваше, че ако оцелее, има всички изгледи да бъде уволнен през есента. Така би могъл да се върне при семейството си. Въпреки цялото си желание да поеме по свой собствен път Квинт също така копнееше да види отново майка си и Аврелия. Както и баща си, призна пред себе си той. Ако успееше да се прояви в решителната битка срещу Ханибал, баща му може би щеше да му прости, задето не се е подчинил на заповедта му. Подозираше обаче, че подобни мисли са само фантазия. Въпреки това я пазеше ревниво и не я сподели с никого.
XIV
Лагерът на Ханибал недалеч от Геруниум в Самниум, през пролетта
Ханон се намръщи, когато чу гласа наблизо. Беше твърде късно да се измъкне незабелязано от палатката. Какво ли искаше Сафон?
Отношенията му с най-големия му брат открай време бяха напрегнати, но през времето, докато беше роб, Ханон до голяма степен беше забравил подробностите. Когато се събра със семейството си, си представяше, че нещата помежду им са се променили. И наистина за известно време двамата се погаждаха чудесно, но след това отново запяха старата песен и редовните им сблъсъци се подновиха.
Последното беше изражението на Сафон, когато едва не се беше удавил. Подобно на предишните пъти, Ханон беше убедил сам себе си, че всичко е плод на развинтеното му въображение. Та нима Сафон не му беше разкрил плана на Ханибал преди битката при Тразименското езеро? А след нея бяха прекарали доста вечери заедно в пиене на вино. Това беше причината да не очаква реакцията на брат си, когато се бе върнал от патрул заедно с Мут и хората му в края на миналата година. Сафон изглеждаше — меко казано — самодоволен. И го поглеждаше многозначително. Но не това изненада Ханон, а странният му тон. „Изпразни топките, а?“ — непрекъснато му подхвърляше той. Изненадан и ядосан, Ханон отричаше всичко, но Сафон продължаваше да упорства и накрая Ханон настоя да научи кой от фалангата му разказва небивалици. Сафон му намигна и отговори, че си имал източник, който му казал, че командирът му запрашил в посока към Капуа. „Чух, че те нямало три дни. Трябва да е бил много добър бардак, че да си рискуваш кожата по такъв начин!“
Въпреки двусмислието на коментара — Сафон можеше да има предвид опасността да бъде заловен от римляните или Ханибал да научи какви ги е вършил — Ханон въздъхна с облекчение. Не смяташе, че го е издал Мут, и това беше доказателство. Сафон не знаеше защо е изоставил войниците си, а само изказваше предположения, макар и проницателни. Въпреки това доста се разтревожи, че някой се е разприказвал. Щом Сафон знаеше, други също биха могли да научат. Освен това Ханон не се съмняваше, че с подмятанията си брат му демонстрира превъзходството си — достатъчно беше да каже само една дума на старшите офицери и с живота на Ханон щеше да е свършено. Когато заяви това открито пред Сафон, брат му отвърна със смях и каза, че никога не би направил подобно нещо.
„Защо винаги си прави такива шеги?“ — гневно си помисли Ханон. Бостар не беше такъв. Но въпреки всичките си завоалирани заплахи и сарказъм този път Сафон беше прав. Решението му да зареже фалангата си и да тръгне да търси Аврелия наистина беше глупаво. Естествено, Ханон никога не би го признал пред Сафон. На лицето му за миг се появи усмивка. Разбира се, нямаше никакво желание да бъде прикован към кръст, но част от него все пак се радваше на онова, което беше направил. Само да беше успял да види Аврелия в Капуа! „Престани — заповяда си той. — Оттогава минаха месеци. Сега тя е омъжена и ти никога повече няма да я видиш. Най-добре я забрави“. Подобно нещо обаче беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Ханон се беше опитвал и преди — неуспешно.