— Ето го и него, героят на деня. Дремещ!
Ханон рязко отвори очи. Сафон се извисяваше над него с леко подигравателна усмивка. Ханон потисна раздразнението си.
— Точно сега няма нищо, за което Мут да не може да се погрижи.
— Как ти е главата?
— Не чак толкова зле. А твоята?
Сафон сви рамене.
— Малко наболява, но скоро ще премине.
— Вчера се справихме добре — каза Ханон.
— Определено. Вече не си момче.
— Не съм. Преминах през твърде много, откакто бяхме отнесени в морето със Суни. — Ханон докосна белега си. Много от спомените му бяха неприятни и щеше да е по-добре да ги забрави. — Май трябваше да те послушам, а?
Колкото и да не беше за вярване, Сафон изпъчи гърди.
— Ами, досега не съм го казвал, но…
Раздразнението на Ханон се превърна в истински гняв.
— Майната ти, Сафон! Все ти знаеш кое е най-доброто, а? Знаеше за бурята толкова, колкото и аз — нищо. Признай си го. Просто се правеше на важен, когато се опита да ни попречиш със Суни да отидем за риба.
Лицето на Сафон пламна.
— Как смееш да ми държиш такъв тон?
— Ще правя каквото си искам — отвърна Ханон и скочи на крака. — Опитай се да ме спреш, ако смееш. Ще те поставя на място.
— Не ме изкушавай. — Очите на Сафон проблеснаха гневно.
Двамата се втренчиха един в друг, като дишаха тежко. Ханон не беше готов да отстъпва. Беше му дошло до гуша да е малкият брат, към когото се отнасят със снизхождение. Беше сметнал, че след успеха на патрула Сафон ще го гледа с други очи. Очевидно грешеше. Изведнъж всичките му тревоги, свързани с постъпките на брат му, се върнаха. Дали Сафон му имаше зъб? Идеше му да се нахвърли с юмруци върху брат си, но за негова изненада Сафон отстъпи.
— Не дойдох да се караме — помирително каза той.
— И аз не очаквах караница — призна Ханон, но стисна зъби, твърдо решен да не отстъпва без основателни причини. — Защо дойде?
— Исках да те поканя на лов. Казват, че в планините на полуострова на изток имало много дивеч.
— Сега ли? — Язденето цял ден беше последното, което му се искаше, колкото и примамливо да беше предложението за лов.
— Не, утре.
— Няма ли да ни трябва разрешение за подобно нещо?
Сафон не се сдържа и самодоволната физиономия отново се появи на лицето му.
— Няма за какво да се безпокоиш. Магон също идва.
— Магон ли? — Ханон няколко пъти се беше озовавал в една и съща палатка с брата на Ханибал, но двамата не бяха разговаряли, ако не се брояха любезните поздрави. Сафон, от друга страна, беше с Магон — и Бостар, — когато бе повел своите две хиляди, за да изненада римляните в гръб при Требия. Явно оттогава двамата си допадаха. Звездата на Сафон наистина изгряваше, щом дружеше с един от най-старшите офицери в армията.
— Да. Той се опита да убеди и Ханибал да дойде с нас, но безуспешно. Генералът е прекалено зает. Дал е обаче благословията си за ходенето на лов — провлечено рече Сафон. — Казал, че щяло да ни се отрази добре. Особено на теб и на мен след патрула.
— Кой друг ще дойде?
— Бостар, Кутин. Както и още няколко командири на фаланги. Нумидиецът Замар също. Това беше условието му, за да ни заеме конете.
Ентусиазмът на Ханон се засили. Погаждаше се добре с Бостар. Замар и Кутин, който беше командир на фаланга, също бяха добра компания.
— А татко?
— Не! Знаеш го какъв е — със смях отвърна Сафон. — Прекалено е сериозен.
Ханон се засмя. Така си беше.
— С удоволствие ще се включа.
Напрежението изчезна моментално. Сафон го тупна по коляното.
— Чудесно. Колкото повече, толкоз по-весело.
— Пийни си вино — каза Ханон и се наведе да налее.
— Нищо против. — Сафон отпи и млясна с устни. — Бива си го. Откъде го намери?
— От вчерашното е.
— Значи не си го отмъкнал от бардака? — Сафон се изхили и Ханон отново трябваше да преглътне раздразнението си. — Мир — каза брат му и вдигна ръце. — Не искам да се караме.
Ханон изсумтя — не приятелски, но и не заядливо.
— Помисли само — каза след малко Сафон. — Здравата сме нагазили в лайната. Добре, имаме горе-долу поносимо вино, но топките ни мръзнаха цяла зима. И скоро ще се пекат през летните жеги. Суни пък сигурно се наслаждава на пролетното слънце в Картаген. И попийва в някоя кръчма. Може дори да тъпче някоя курва в момента, докато ние киснем на самия гъз на Италия и не можем да говорим за нещо по-добро от лов. Замислял ли си се за това?