Виното започваше да хваща Ханон. Той изгледа намръщено брат си.
— Суни не прави нищо такова.
— Нима? — пренебрежително се изсмя Сафон. — Да не би да си станал ясновидец, или можеш да четеш мисли от разстояние?
— Той е мъртъв, мамка му! — извика Ханон и гневът му кипна отново. — Гние в земята близо до Капуа.
— Мъртъв? Откъде знаеш?
— Няма значение. Знам.
Погледът на Сафон стана пресметлив.
— Има само един начин да си научил. Когато си зарязал хората си. Богове, да не би да си се върнал в имението, където си бил роб?
Ханон заби поглед в горящото дърво в мангала и не отговори.
— Това трябва да е.
— Да, говорих с един роб там. Исках да разбера дали Суни е заминал благополучно. Нали помниш, че ви разказах, че беше ранен? — „Стига толкова“, помисли си Ханон. Не беше далече от истината.
Сафон го изгледа за момент, след което сведе очи.
— Бяхте големи приятели. Съжалявам, че е мъртъв. Как е станало?
— Намерили го в гората — не знам как — и го взели за избягал роб. Правил се на малоумен, но надзирателят започнал да го подозира. И го обвинил, че откраднал нож от кухнята — излъга Ханон. — За наказание бил екзекутиран.
— Шибани римляни. Кръвожадни диваци. — Сафон прокара пръст през гърлото си. — Това заслужават всичките.
„С изключение на Аврелия. И Квинт. Дори родителите им не бяха лоши“. Ханон изсумтя в знак на съгласие. Олекна му, че брат му като че ли е повярвал на историята му.
— Забрави римляните. Ще има да мислим достатъчно за тях през идните месеци. Кажи ми за лова. Имаме ли кучета?
Сафон кимна и се усмихна.
— Ще вземем група гали като носачи. Те имат ловджийски кучета.
— Значи се очертава обещаваща разходка. Със сигурност ще намерим дивеч.
— Не съм ловувал, откакто прекосихме Родан.
— А аз откакто напуснах Картаген!
Двамата се спогледаха усмихнати, забравили за враждата си — поне временно.
Пролетта беше настъпила отдавна, но въпреки това Ханон усещаше студа под одеялата. Все пак не можеше да се сравнява със зимния. Вече беше започнал да свиква с крайностите на времето, но се радваше, че най-лошото вече е отминало. Излезе от палатката и се усмихна на красотата на утрото. Изгряващото слънце озаряваше небето във всички нюанси на червеното, оранжевото и розовото. Твърдата като камък земя блестеше от росата, палатките наоколо също. Сиви облаци пара бяха надвиснали над оградените места за конете. От запалените огньове се издигаха тънки струи дим.
Ханон затропа с крака. Вече се радваше, че е обул чорапи, преди да си върже ботушите. Под вълненото си наметало носеше дебела туника. Беше си спомнил разказа на Квинт за лова на мечката и импулсивно си беше сложил и ризница, като я стегна в кръста с колан. Ханон беше виждал бивните на глигани в дома на Квинт. Рискът можеше и да не е голям, но не си заслужаваше да го поема. Един удар в слабините или в корема от такъв звяр и човек можеше да се прости с живота си. Пропъди тази мисъл от ума си и отправи бърза молитва към боговете. Днешният ден щеше да бъде посветен единствено на другарството и приятното прекарване. Разкърши рамене. Време беше да намери Мут и да направи бърза обиколка на палатките, преди да излапа купата каша и да се срещне с останалите.
След два часа Ханон почти беше забравил, че е войник в чужда страна. Земите пустееха, жителите отдавна бяха избягали в районите, където бяха в безопасност от картагенците. Най-близките римски сили се намираха на север и запад. Без тревогите за вражески войници другарският дух на лова бързо надделя. Яздеха в спокойно темпо през откритите поля — голяма група мъже, които се смееха и се шегуваха помежду си. Зад тях подтичваха петнайсетина гали, въоръжени с копия. Пред някои от воините големи рошави кучета опъваха каишките си. Най-отзад вървяха неколцина слуги с мулета, натоварени с малки палатки и провизии — застраховка, ако им се наложеше да пренощуват на открито.
Конниците си подаваха мехове с вино, обзалагаха се кой какво ще удари, разказваха си небивалици. Магон яздеше в центъра — строен мускулест мъж, от когото струеше енергия. Както можеше да се очаква, повечето офицери искаха да споделят компанията на брата на Ханибал. Всички се бяха скупчили около него, но Сафон беше онзи, който яздеше от дясната му страна. В момента от лявата беше Кутин. Ханон беше разменил поздрави с Магон, но нямаше желание да му се умилква и да го слуша внимателно, без да пропуска нито една негова дума. Не искаше да си го признае, но също така внимаваше да не изтърси нещо, което не трябва. Беше загазвал достатъчно пъти пред Ханибал и не искаше да рискува същото с Магон. Затова яздеше с Бостар и Замар малко след основната група.