— Не — отвърна Ханон и вътрешно се загърчи под пронизителния поглед на Бостар. — А заради нещо, което се случи.
— Какво се е случило?
Не трябваше да става така. Идеята на Ханон беше Бостар пръв да се разкрие.
— Може и да е нищо, но… — започна той.
Прекъсна го възбуден лай. Мъже се развикаха развълнувано; изцвили кон. Нещо тежко се понесе през храсталаците нагоре по склона от дясната им страна. Последваха проклятия. Чуха се викове, след което Замар извика:
— Продължавайте напред!
— Каквото и да беше, измъкна се — отбеляза Бостар.
— Все още има лъч надежда за нас — жизнерадостно рече Ханон, като се молеше брат му да не продължи да го притиска.
Не се получи.
— Какво стана? — попита Бостар.
— Кога? — небрежно отвърна Ханон.
— Стига си шикалкавил. Много добре знаеш какво имам предвид!
По стиснатите зъби на Бостар ясно личеше, че брат му няма да се откаже. Като се молеше, че не прави голяма грешка, Ханон разказа за преминаването на блатата със Сафон и как беше паднал в дълбокото. Бостар малко се засмя на този момент, но продължи да го слуша все така съсредоточено.
— Изражението му беше толкова мимолетно, че си казах, че съм си въобразил. И го изхвърлих от ума си — каза Ханон. — Спомних си го обаче преди няколко месеца, когато се върнах от патрул.
— Защо?
„Богове, сега ще ме накара да разкрия как съм зарязал хората си“. Ханон усети как се изчервява и долови как интересът на Бостар се засилва. Подкара коня си малко напред, за да избегне погледа на брат си.
— Нямам представа как, но знаеше, че аз… такова, че бях оставил отряда си за кратко.
Последва кратка изпълнена с изумление тишина.
— Оставил си отряда?
Ханон го погледна засрамено.
— Оставих Мут да командва три дни, за да отида до Капуа.
— Богове, защо? Да не би да искаш Ханибал да заповяда да те екзекутират?
Ханон не посмя да отговори.
— Що за безумие те е обладало, че да постъпиш толкова тъпо? — Бостар го изгледа свирепо.
Ханон пак не отговори.
— Ясно е, че не си предател. Ако беше някой друг, щях да кажа, че най-вероятно е искал да си намери жена за една-две нощи, но не е в твоя стил да дезертираш заради подобно нещо. — Бостар присви очи. — Бил си роб близо до Капуа, нали?
— Да — неохотно промърмори Ханон.
— Значи си отишъл там, за да видиш някой, когото си познавал! Но онзи — Квинт ли беше? — когото пусна при Требия, няма как да е бил там. Ако не е мъртъв, трябва да е още в армията. Същото се отнася и за баща му. — Този път паузата продължи само миг. — Сестра му. Отишъл си да видиш сестра му!
Ханон кимна виновно.
— Ама че си тъпо копеле, Ханон. Ами ако някой те беше издал? Помисли ли изобщо за това?
— Мут беше сигурен, че никой няма да каже нито дума. Повярвах му.
— Но явно някой е казал на Сафон, иначе нямаше да водим този разговор.
— Така е — окаяно се съгласи Ханон.
— Погрижи се за в бъдеще да се грижиш добре за войниците си. Ако Ханибал научи, че си имал връзки с врага, ще бъдеш екзекутиран на мига — предупреди го Бостар. — Предполагам, че това вече ти е известно. Каква беше реакцията на Сафон? Досети ли се, че си отишъл да се видиш със сестрата на Квинт?
— Не. Реши, че съм отишъл в някой бордей. Реших да не го разубеждавам.
— Умно.
Ханон веднага се хвана за отговора му.
— Значи му нямаш доверие, така ли?
Бостар го погледна в очите, без да трепне.
— Да, нямам му доверие.
Вълна на облекчение — и мъничко страх — заля Ханон.
— Защо?
— Първо ти довърши разказа си.
— Няма много за разказване. Каза ми колко опасна била постъпката ми — като намекът беше, че опасността не е само от римляните, но и от Ханибал. Предизвиках го и той отвърна със смях, че просто се шегувал. Обаче тогава изобщо не ми се видя като шега. Веднага се сетих какво стана, когато Ханибал научи, че съм пуснал Квинт и баща му. Помниш ли?
— Естествено — отвърна Бостар. — Кой би забравил как двамата му братя са заплашени от разпъване на кръст?
— Тогава той отрече и аз му повярвах. Но да не забравяме и случката в тресавищата. Казаното от Сафон след връщането от патрула ме накара да се запитам дали не ме мрази. Защо иначе да се преструва и да заплашва, че щял да каже на Ханибал? — Ханон погледна крадешком Бостар и се почувства окуражен от замисленото му изражение. — Това е всичко.
Последва продължително мълчание, което Ханон не се опита да наруши.
Накрая Бостар въздъхна дълбоко.
— Никога не съм си помислял, че ще кажа на някого какво стана между мен и него в Алпите. Сега обаче изглежда, че трябва да го направя.