Докато четиримата най-силни роби на съпруга ѝ вдигаха носилката, Аврелия се отпусна на меките възглавници и се настани колкото се може по-удобно. Ранното ставане не ѝ понасяше особено в сегашното ѝ положение. Напоследък беше започнала да спи до късно. Една дрямка сега щеше да я спаси от умората по обед.
Равномерното люлеене на носилката и тихият разговор между Луций и Статилий я унесоха и скоро клепачите ѝ натежаха. За момент в главата ѝ се появи образът на Фанес, но тя успя да го пропъди. Тактиката на Луций бе проработила. В последното си писмо майка ѝ беше споменала, че лихварят неочаквано намалил сумата, изисквана всяка месец. Атия нямаше представа каква е причината за това, но в резултат нещата бяха станали много по-лесни за нея. Доволна, че всичко е наред, Аврелия потъна в дълбок сън.
Като се изключи едно кратко спиране за лека закуска, стигнаха до Капуа малко след като слънцето беше достигнало зенита си. Силната песен на цикадите, която ги беше съпровождала през целия път, най-сетне замлъкна, когато минаха под една от шестте каменни порти на града. Въздухът между стените беше неподвижен и горещ. Тук слънцето можеше да съсредоточи вниманието си върху тесните улици между многоетажните сгради. Горещината в носилката започна да става нетърпима. Аврелия беше доволна, когато стигнаха градската къща на Луций — просторна сграда с голям двор, пълен със сенки и ромолящи фонтани. Докато той се срещаше с клиенти, търсещи патронажа му, тя прекара остатъка от следобеда в излежаване в двора и отливане на хладки сокове, носени ѝ от Елира, докато двама роби ѝ вееха с палмови клонки.
Рано привечер Аврелия реши да излезе навън. Ужасната жега най-сетне беше започнала да намалява и тя искаше да започне със списъка за пазаруване, който беше доста дълъг поради съветите на местната акушерка. Луций още беше зает. Като се изключеше препоръката му да вземе един роб за охрана и разпореждането Статилий да ѝ даде кесия с монети, той почти не вдигна глава от писалището си, когато тя надникна да го види. Липсата му на интерес изобщо не я изненада. Само нещо наистина извънредно беше в състояние да откъсне вниманието му от сметките. Аврелия нямаше нищо против. След реакцията му в началото на деня тя искаше да се измъкне, преди да е размислил за излизането ѝ.
Излизането от прохладната къща на напечената улица беше като удар в лицето. Въпреки носения от Елира чадър, който я пазеше от слънцето, Аврелия моментално се изпоти. Дрехата залепна за гърба ѝ. Бедрата ѝ започнаха да се жулят едно в друго. Може би решението да дойде в града наистина беше необмислено? Пропъди тази мисъл и си представи нещата от списъка — люлка, пелени, кърпи за къпане и подсушаване на бебето, благоуханни масла за ваната. Ако успееше да намери, щеше да купи и малко скъп парфюм за себе си. След това щеше да посети сергията на форума, която предлагаше подправени наденички. От месеци жадуваше за тях. Готвачът на Луций се беше опитал да ги приготви по нейни инструкции, но резултатът изобщо не можеше да се сравнява с тукашните. Може би съдържателят щеше да ѝ даде рецептата, ако му дадеше някоя и друга монета. Тази мисъл ѝ помогна да продължи от къщата на Луций по тихата уличка до главната улица, водеща до форума.
Мускулест роб с къса сопа ги следваше. Аврелия бързо забеляза, че погледът му често се отклонява към добре оформения задник на Елира; рязко смъмряне го накара да насочи вниманието си към случващото се около тях. След като заплахата от Фанес беше премахната, нямаше рискове да излиза навън в този час, но това не означаваше, че в града няма крадци. Тежката кесия, дадена ѝ от Статилий, висеше на врата ѝ. Един шал щеше да я скрие от алчни погледи, но нищо на света не можеше да накара Аврелия да сложи нещо допълнително върху себе си. Жегата беше такава, че тя вече си мечтаеше как ще се освободи от вълнената си дреха веднага щом се прибере.
Въпреки тълпите по улиците се чувстваше добре. Влезе в магазина на един търговец на платове и се възхити на разнообразието и цветовете на предлаганите стоки. За първи път в живота си докосна коприна и остана изумена от финия плат и начина, по който се плъзгаше между пръстите ѝ. Цената беше зашеметяваща — сто дидрахми за парче плат, което можеше да послужи единствено за шал. „Разберете, господарке, че този плат е пътувал месеци наред и хиляди мили, за да стигне дотук — обясни потящият се търговец. — Идва от изтока, много по-нататък от Гърция и Мала Азия. По-далече от Юдея и Сирия. Дори отвъд Персия. Коприната е от земите на серите, жълтокожи хора с черна коса и дръпнати очи“. Аврелия се изсмя невярващо и вместо с коприната се задоволи с двайсетина ленени кърпи и два комплекта пелени.