След това посети магазина за парфюми, привлечена от примамливите миризми. Собственикът, юдей с проблясващи очи, настоя да я разведе. Любопитството на Аврелия надделя. Да си римска матрона си имаше и добрите страни все пак. Някои врати, които преди бяха затворени за нея, сега се отваряха с лекота. Юдеят изглеждаше надежден човек и тя не изпита угризение, че е оставила роба отвън. Елира влезе с нея. След като очите ѝ свикнаха с полумрака, Аврелия се зазяпа в отрупаните със стъкленици рафтове и купите за смесване, в които се приготвяха благоуханията. Носът ѝ бе атакуван от замайваща смес аромати, сред които разпозна кориандър и мирта. Подканяна от юдея, тя сложи малко мазило от бадеми и лилии върху китките и шията си. Съдържателят ѝ предложи да изпробва и други. Накрая Аврелия им изгуби броя.
— Много са хубави — каза тя, докато миришеше поредната стъкленица, — но и наистина са много.
— Все трябва да си харесала някой, господарке. — Юдеят се усмихна, показвайки кафяви зъби и зачервени венци. — Може би розова вода? Или лилията? Избери. Ще ти дам най-добрата цена в Капуа, а защото си толкова красива, ще получиш и втора стъкленица на половин цена.
Аврелия се разсмя. Съдържателят определено беше мошеник, но в същото време чаровен и дружелюбен. Реши все пак да купи нещо.
— Май лилиите.
— Знаех си! — Той плесна с ръце и един от робите, които работеха в дъното, тутакси се озова до него. — Две стъкленици от най-новия ни парфюм от лилии. Бързо! — Докато робът се завтече да изпълни заповедта, съдържателят се поклони на Аврелия. — Желаеш ли чаша вино? Имам чудесно от Сицилия и друго от нашата Кампания.
Аврелия му се намръщи шеговито.
— Още не си казал цената.
— Ще бъде ниска, кълна се в честта на баща си.
— И каква е все пак? — настоя тя. Започваше да става леко подозрителна.
Юдеят се усмихна мазно.
— Десет дидрахми за първата стъкленица и пет за втората.
Дори без ахването на Елира Аврелия знаеше, че това си е жив обир.
— Добра цена, а? Ха! — Тя се обърна, сякаш се канеше да си тръгне.
— Господарке, момент! Ще се разберем.
— Парфюмите ти са невероятни — каза тя, без да обръща внимание на доволното му кимане, — но не мога да платя повече от една дидрахма за стъкленица от лилии.
Юдеят закърши ръце.
— Това дори не покрива разходите ми! Знаеш ли колко цветя отиват за една стъкленица? Повече от двеста! Да не говорим за работата по приготвянето.
— Цялата работа се върши от робите ти — хапливо рече Аврелия. — Ти не им плащаш.
Съдържателят изобщо не се притесни.
— Цветята се купуват. А разходите по работилницата ми са наистина високи. Не мога да взема по-малко от осем дидрахми за първата стъкленица. Дванайсет за двете.
Аврелия си тръгна, без да каже нито дума. Успя да направи само три крачки, когато юдеят се обади отново.
— Десет дидрахми!
Тя продължи към изхода.
— Ще ти дам три.
— Господарке, направо ме разоряваш! — изплака той.
Тя спря.
— Осем — предложи съдържателят.
Накрая Аврелия се обърна и го погледна.
— Пет.
— Хайде да се разберем приятелски. Шест и половина дидрахми.
— Шест — заяви Аврелия с ясното съзнание, че е победила.
Той въздъхна.
— Добре, господарке. Аз, бедният търговец, ти давам тази цена заради невероятната ти красота и чар.
Въпреки волята си Аврелия се усмихна.
— На.
Монетите изчезнаха от ръката ѝ на мига. Последваха още поклони и хвалебствия.
След миг робите донесоха стъклениците и Аврелия даде знак на Елира да ги прибере.
— Вино? — отново предложи съдържателят.
— Благодаря, не — отвърна Аврелия, на която внезапно ѝ призля от жегата, излъчвана от керемидите на покрива. Юдеят не настоя и тя остана доволна. Очевидно беше победила в пазарлъка.
— Заповядай след като бебето се роди и опитай някои други стоки — подкани я той. — Имам благовония, които могат да подлудят съпруга ти от желание.
— Ще дойда.
Аврелия тръгна към изхода. Така копнееше за глътка свеж въздух, че не забеляза маскираната фигура, която се промъкна зад рафтовете. В следващия миг усети върха на нож в кръста си.
— Не мърдай, кучко — изръмжа тих глас в ухото ѝ и силна ръка я блъсна в стената. Елира извика, а юдеят ахна ужасено. — Никой да не мърда, или ще прережа гърлото на тая курва — рязко рече мъжът.