— Кой си ти? Какво искаш? — Аврелия посегна към кесията си. — Вземи я. — Мъжът грабна кесията, но миг по-късно облекчението на Аврелия се превърна в ужас, когато мъжът повдигна дрехата ѝ отзад. Тя отвори уста да изпищи, но рязкото смушкване с ножа превърна вика ѝ в скимтене.
— Ако не искаш да те изкормя, не мърдай.
— Бременна съм. — Аврелия заплака. Опита се да се обърне и да погледне нападателя си, но беше спряна от шамар през лицето. — Моля те, недей. Ще изгубя детето си.
Жесток смях.
— Това не е моя грижа. Следващия път може и да си помислиш хубаво, преди да заплашваш честен предприемач.
Ужасът на Аврелия беше толкова голям, че тя не схвана думите му. Призля ѝ, когато нападателят пусна ръката ѝ, за да скъса долната ѝ дреха. Пред очите ѝ причерня и тя посегна да се задържи на масата пред нея. „Велика Церера — замоли се Аврелия, — не позволявай на бебето да му се случи нещо. Моля те“.
Мъжът изсумтя доволно, когато успя да оголи задника ѝ; последва пауза, докато повдигаше своята дреха.
— Това определено ще ми хареса.
Аврелия осъзна, че това е единственият ѝ шанс. Погледът ѝ се спря върху голяма стъклена бутилка, пълна с някаква течност. Ако успееше да я грабне, да се извърти и да я разбие в главата му, би могла да се измъкне. Малко по малко тя се пресегна през масата. Зад нея нямаше реакция, само ужасното чувство как нещо твърдо се натиска в бедрата ѝ. Обзета от ужас, Аврелия изгуби всякакъв контрол и се хвърли към бутилката. Чу се ругатня; последва ослепяваща болка в кръста. Много бавно бутилката се плъзна през ръба и падна на пода, където се пръсна на безброй парченца. Нещо топло потече надолу по задника на Аврелия. Кръв. Вълни на агония се разпространяваха от мястото, където острието беше разрязало кожата ѝ. Аврелия замаяно се запита защо нападателят не я беше наръгал.
Той я удари с юмрук в тила; само благодарение на протегнатите ѝ ръце лицето ѝ не се размаза върху масата.
— Опитай още веднъж подобен номер и ще ти е последният, кучко. — Членът му отново се допря до нея, търсеше път навътре.
Аврелия трескаво се заоглежда за някакъв друг предмет. Нищо не се намираше в обхвата ѝ. Тя вдигна единия си крак, после другия, опита се да се извърти, но той само плесна задника ѝ и се разсмя.
— Обичам жените да се съпротивляват!
Изпълни я отчаяние. Усещаше как способността ѝ да се съпротивлява се стопява, докато кръвта се стичаше по краката ѝ. „Нека го направи“, отчаяно си помисли тя. Щом сношаването с Луций не вредеше на бебето, това също нямаше да му навреди. „По-добре да оцелея. По-добре детето ми да остане живо“.
Чу тропот на крака, миг по-късно последван от силен трясък и вик от болка. Докато Аврелия се мъчеше да разбере какво става, някой я хвана за ръката.
— Господарке! Бягай!
Аврелия се изправи и видя как нападателят ѝ залита назад, хванал се за главата. Един меден съд издрънча на пода; силно огънатата му повърхност подсказваше какво е направила Елира. Паниката пламна в корема на Аврелия — мъжът още беше в съзнание и въоръжен. Елира я дръпна отново за ръката и Аврелия се втурна към изхода след робинята си. Гневният рев я накара да ускори крачка, но беше твърде късно. Нямаше начин в това си състояние да успее да избяга на едър мъж.
Точно тогава юдеят, който изникна сякаш от нищото, изсипа кана благовонно масло на пода между тях. Последва задавен вик и тупване, когато мъжът се подхлъзна. Аврелия се осмели да изпита надежда. Малцина биха ѝ се притекли на помощ, но отвън можеха да се изгубят в тълпата, докато робът ѝ забави или спре нападателя.
— Ще ми паднеш, курво!
При изхода Аврелия рискува да погледне назад. За неин ужас мъжът се беше изправил. Юдеят пристъпи към него, но отскочи, когато онзи замахна с ножа към него.
— Махай се от пътя ми, старче, или ще си събираш червата от пода!
— Господарке! — прикани я настойчиво Елира.
Аврелия заповяда на уморените си крака да се раздвижат и изскочи на златистата светлина на залязващото слънце. Робът на Луций я зяпна с увиснало чене. Явно представляваше невероятна гледка с цялата тази кръв по нея, но нямаше време да мисли за такива неща.
— Нападнаха ме вътре. Спри мъжа, който ни гони. Маскиран е. И има нож!
— Д-да, господарке. — Уплашеният роб вдигна сопата си.
Аврелия мина покрай него без нито дума повече. Не беше нейна грижа дали робът ще оцелее. Най-важното сега беше да се измъкне. Улицата беше по-оживена от всеки друг път. Жени, мъже, деца, теглени от волове каруци, натоварени със стоки мулета. Жители на града, посетители, роби и търговци — всички бяха навън в най-доброто време за търговия. Навалицата и вонята на немити тела засилиха паниката на Аврелия.