Краката на Аврелия вече не ѝ се подчиняваха. Докато коленете ѝ се подгъваха и падаше на земята, тя смътно си даде сметка за високите гласове наоколо. Това беше последното, което си спомняше.
Събуди се от ритниците на бебето в корема ѝ. Очите ѝ се отвориха и бавно свикнаха със слабата светлина. Лежеше на една страна на легло, с лице към стената. Заля я облекчение, когато разпозна украсата по гипса. Намираше се в главната спалня на дома на Луций в Капуа. Гърбът я болеше, но не толкова силно, колкото беше очаквала. Нямаше и никакви признаци, че е започнала да ражда, което беше още една причина за облекчение. С усилие се обърна по гръб. Болката я прониза и Аврелия се обърна на другата си страна колкото се може по-бързо. За нейна изненада Луций седеше на една табуретка до нея. Лицето му беше разкривено от някаква емоция, но Аврелия не успя да разбере дали тя е гняв, облекчение или тъга.
— Как си?
— Натъртена. — Може би беше решила прибързано, че раната ѝ е повърхностна. — Гърбът ми. Той…?
— Хирургът се погрижи за раната. Дълго порязване, но не много дълбоко. Заши го. Казва, че щяла да заздравее за две-три седмици.
Аврелия кимна; главата ѝ се пръскаше.
— Как е възможно да съм толкова уморена? Току-що се събудих.
— Изгубила си много кръв — каза Луций. — За щастие на помощ ти се е притекъл самият Калавий, върховният магистрат. Благодарение на него хирургът пристигна почти веднага.
На Аврелия ѝ трябваше момент, за да осъзнае чутото.
— Разбирам.
— Цяло чудо е, че не си пометнала.
Тя докосна корема си.
— Колко време съм спала?
— Един ден и една нощ.
— Богове… — промълви Аврелия.
— Как ти хрумна изобщо да излезеш? — попита той и гневът му отново пролича.
— Ти не възрази, когато ти казах, че излизам.
Луций не обърна внимание на думите ѝ.
— Трябвало е да вземеш повече роби.
Аврелия се зачуди защо Луций се държи по този начин.
— Това нямаше да промени нищо. Влязох в магазина само с Елира. И с повече роби щях да направя същото. Онзи ме издебна вътре. Елира не ти ли разказа?
— Ами ако беше изгубила бебето? — с обвинителен тон я попита той.
„А, затова е толкова ядосан“, горчиво си помисли Аврелия. Детето беше по-важно от нея.
— Не го изгубих.
— Но можеше и да го изгубиш.
— Не го изгубих — повтори тя, този път ядосано. — Но ако Елира не се беше намесила, щяха да ме изнасилят.
Това като че ли го накара да се усети. Той въздъхна тежко.
— Слава на боговете, че не се е случило. Не мога обаче да разбера защо някой би ти посегнал по такъв начин.
— Подобни мъже има навсякъде. Просто съм изкарала лошия късмет да привлека вниманието му — отвърна Аврелия и потръпна.
— Значи не е била някоя от маймуните на Фанес, така ли?
Името отключи нещо в паметта на Аврелия.
— Може и да е. Каза, че следващия път ще си помисля хубаво, преди да заплашвам честен предприемач.
Луций я погледна неразбиращо и тя му разказа за нападението срещу Фанес в храма.
— Кой е наредил това, Хадес да го вземе? Майка ти ли?
— Не! Тя дойде при мен и ме попита дали знам кой може да го е направил. — Аврелия се замоли Луций да не задава повече въпроси. Най-добре беше изобщо да не научава за съществуването на Ханон.
За нейно облекчение той не продължи да разпитва. Помълча известно време, като потупваше замислено устната си с пръст.
— Най-вероятно това е работа на Фанес. Ще кажа на моите хора да го посетят. Хубаво е да се показва от време на време на тия мръсници къде им е мястото.
Начинът, по който каза „да го посетят“, накара Аврелия да се усмихне. Умората обаче бързо надделя. Очите ѝ се затвориха. Искаше само едно — да спи.
— Лекарят каза, че е най-добре да останеш тук, докато не дойде време да раждаш.
Аврелия с усилие отвори очи.
— Защо?
— Смята, че още едно пътуване в тази жега може да предизвика преждевременно раждане. Щяло да е по-добре за теб, ако останеш тук. — Луций изглеждаше доволен.
Аврелия също беше доволна. Макар да не беше свикнала с тази къща, познаваше Капуа.
— Добре — промърмори тя. — Бебето ще се роди тук.
Клепачите ѝ се затвориха отново. Може би си въобразяваше, но ѝ се стори, че Луций гали косата ѝ, докато се унасяше в сън.
В крайна сметка оставането в Капуа се оказа добре дошло. Атия можеше да я посещава по-лесно; всъщност, щом разбра намеренията на Аврелия, тя се премести в къщата. Присъствието ѝ се оказа огромна утеха за Аврелия, която ставаше все по-нервна с приближаването на раждането. Към безпокойството ѝ се прибавяха и тревогите ѝ за баща ѝ и Квинт. Всички бяха обсебени от предстоящата битка с Ханибал — не, от предстоящата победа — която трябваше да е скоро. Две седмици след нападението в магазина за парфюми двамата новоизбрани консули минаха през Капуа по пътя си на юг. Четирийсет хиляди войници, римски граждани и соции, маршируваха и яздеха с тях. Цялото население на Капуа се стече да ги види.