Накрая прегледът показа, че шийката ѝ е разширена достатъчно. Акушерката и Атия помогнаха на Аврелия да се премести на стола за раждане. Той имаше дръжки за ръцете, за които да се държи; поддържаше бедрата и задника ѝ и имаше дупка между краката, за да осигури достъп на акушерката. Страхът на Аврелия достигна нови висоти, когато седна на него, но окуражителните думи на Атия и настойчивите викове на акушерката, която беше седнала на една ниска табуретка пред нея, ѝ помогнаха. Помогнаха ѝ да диша; да напъва, когато ѝ кажат.
Бебето излезе по-лесно, отколкото си беше представяла. Направо се изхлузи. Слуз, кръв и урина плиснаха на пода. Акушерката извика щастливо; Атия също. Аврелия отвори очи и видя как поднасят към гръдта ѝ нещо лилаво с щръкнала черна коса.
— Живо ли е? — изпъшка тя. — Здраво ли е?
Отговори ѝ подобен на мяучене плач и сърцето ѝ се изпълни с радост.
— Детето ми — прошепна тя, докато акушерката го слагаше на гърдите ѝ.
— Момче е — каза Атия. — Слава на Бона Деа, Юнона и Церера!
— Момче — прошепна ликуващата Аврелия. Беше си свършила работата, поне отчасти. Целуна мъхестото теме на бебето. — Добре дошъл, Публий. Баща ти очаква с нетърпение да се срещне с теб.
— Браво, дъще — каза Атия с топъл и нежен тон, какъвто Аврелия рядко чуваше. — Свърши чудесна работа.
Акушерката върза и сряза пъпната връв. С малко помощ Аврелия извървя няколкото крачки до второто, по-меко легло и легна да си почине и да накърми Публий. Докато гледаше с обожание сина си, си помисли колко е странно, че бе имала колебания за забременяването. Неудобствата от предишните няколко седмици и болките при раждането вече започваха да избледняват в ума ѝ. Сега ѝ се струваше, че всичко това си е заслужавало. Луций щеше да е във възторг. Стига Публий да беше добре, бъдещето на фамилията му щеше да е сигурно.
Докато се унасяше в сън, се чувстваше по-доволна, отколкото от цяла вечност.
Изобщо не си помисли за Ханон.
XVII
Кана, Апулия
Урцей се изхрачи и плю. Храчката изчезна в прахта пред краката им. Той избърса потта от челото си.
— Богове, ама че жега. Ама че суша. В целия лагер не е останала и една шибана тревичка.
— Нищо изненадващо. Не е валяло от седмици — каза Квинт. — Пък и шейсет хиляди войници всеки ден тъпчат цялата земя наоколо.
Урцей го изгледа свирепо.
— Голям си умник. Бих се помолил за вятър, но ветровете само донасят прашни бури. Никога не съм си помислял, че ще го кажа, но колкото по-скоро дойде есента, толкова по-добре.
— Ще има да почакаме.
— А най-добре ще е да влезем в сражение и да се приключва.
— Днес не се случи — отвърна Квинт.
Лагерът им се намираше на не повече от миля от този на Ханибал. Те и още десетина хиляди други войници току-що се бяха върнали, след като няколко часа бяха киснали под палещото слънце, подредени в боен строй пред укрепленията — реакцията на консула на това, че Ханибал беше строил цялата си армия за бой. Първоначалното напрежение беше направо непоносимо. Над редиците се издигаха молитви, войници се шегуваха на прекалено висок глас и пикаеха направо в строя — нямаше как иначе. След като стана очевидно, че врагът няма да ги атакува и че Павел няма да вдигне всички легиони, всички бяха обзети от нещо като еуфория. Изведнъж единствените неща, които имаха значение, се оказаха жаждата и жегата, която изсмукваше силите им. Заповедта да се върнат в лагера беше посрещната с всеобщо задоволство.
— Как така Павел не прие предложението на Ханибал за битка? — промърмори Урцей и засмука от меха си като бебе, което не е било кърмено цял ден.
— Никой не иска друг да избира вместо него времето и мястото — отвърна Квинт. — Преди сраженията има много позьорство. Местене на лагери, приближаване на армията близо до вражеската, разполагане на засади. Всички тези неща целят да провокират реакция.
— Ама че ветеран се извъди! — В гласа на Урцей се прокрадваше сарказъм и на Квинт му се прииска да си беше държал езика зад зъбите. Говоренето като познавач на тактиката — тема, която беше изучавал с баща си — беше сигурен начин да повдигне подозрения за истинската му самоличност. Той въздъхна с облекчение, когато Урцей продължи. — Слушал си Коракс, нали?