Квинт успя да се усмихне.
— Да.
— Сигурно е прав. Не че можем просто да се махнем, след като сме киснали толкова време на един хвърлей от гугите. Това би се отразило пагубно на бойния дух. Освен това бихме се превърнали в посмешище за цяла Италия и консулите го знаят. Изчакването на Фабий беше добро за известно време, докато не се съберат достатъчно легиони и пораженията не бъдат донякъде забравени. Но сега Републиката се нуждае от победа, при това сигурна. — Той погледна замислено Квинт. — Ханибал обаче изгаря от желание да влезе в бой, също като нас. Не се страхува.
Квинт си помисли за Ханон, чието страстно желание да се сражава срещу Рим беше осезаемо от момента, в който бе сметнал, че е безопасно да го разкрие. Желанието на Ханибал, на генерала, повел войниците си на кампания в Италия, трябваше да е още по-силно. Квинт си помисли, че и той би имал същите желания, ако Рим е бил победен в предишната война, бил е принуден да плаща огромни репарации и да изгуби значителна част от територията си.
— Ханибал иска сражение още от Тразименското езеро — каза той, без да обръща внимание на тръпките страх, които полазиха по гърба му. — Армията му ни очаква през последните два месеца. Затова премести лагера си от Кана на този бряг на река Ауфидий и предложи битка днес. Отказът ни му показва, че не може всичко да става по начина, по който му се иска.
— Предполагам — каза Урцей. — Утре обаче нещата могат да се окажат различни, когато Варон застане начело на войската.
Традицията всеки консул да командва армията през ден беше стара като самия Рим, но това можеше да породи проблеми, когато характерите на двамата се различаваха силно. Квинт се замоли това да не се случва по време на тази кампания.
— Варон наистина се пали по-лесно от Павел — призна той.
— Сблъсъкът с конницата и пехотата на гугите по пътя насам го доказва — добави Урцей. — Единствената причина Варон да заповяда оттегляне беше, че слънцето вече залязваше. Не мога да си представя Павел да постъпи по подобен начин.
Квинт кимна. Засадата се беше превърнала в доста свирепо сражение. Макар че изходът не беше решаващ, сблъсъкът събуди в манипулата на Коракс и Пулон истинска жажда за победа. Подобни настроения преобладаваха в цялата армия.
— Той просто е малко по-предпазлив от Варон. И в това няма нищо лошо след случилото се при Требия и Тразименското езеро. Чух да се говори, че запасите на Ханибал щели да свършат след един-два дни. Ако продължим да бездействаме, той ще трябва да вдигне лагера си, което ще ни даде възможност да го атакуваме. Възможно е Павел да изчаква точно този момент.
— Само че не е нужно да чакаме! Сега армията ни е два пъти по-многобройна от тази на Ханибал! С повече от петдесет хиляди легионери не можеш да сгрешиш, приятелю. Хората ни пробиха редиците им както при Требия, така и при Тразименското езеро, нали помниш? Стига някой от консулите да не направи някоя глупост, направо ще размажем гугите, когато се стигне до сражение.
Квинт леко се отпусна. Беше невъзможно да не се съгласи с Урцей. Всички бяха на това мнение. Както му беше казал Калатин, конницата им може и да беше малко по-малобройна от картагенската, но пък задачата ѝ беше проста. Вражеската конница просто трябваше да бъде удържана, докато пехотата пробие огромна дупка в основната линия на Ханибал. „После само ще седим и ще ви гледаме как се потите на слънцето“ — беше се пошегувал Калатин. Лесно беше да си представи как легионерите се заемат да завършат клането на картагенската конница. Дори на този етап конницата на Ханибал да надделееше в сблъсъка с римската, щеше да е безсилна да постигне нещо повече от това да тормози легионерите.
— Победата ще бъде наша! — заяви Квинт, усещайки как увереността му се засилва.
— Победата ще бъде наша — повтори Урцей. — И това спокойно може да стане и утре.
Умореният Ханон следваше вестоносеца към палатката на Ханибал. Макар да не се бе стигнало до битка, беше им отнело почти цял ден да напуснат позицията си и да се строят срещу римския лагер; да чакат, без да получат отговор на предизвикателството, и накрая да се върнат там, откъдето бяха дошли. Той разпита вестоносеца, един от скутариите на Ханибал, но той каза, че не знаел защо генералът го вика.
Когато приближиха огромната шатра на Ханибал в средата на лагера, Ханон забрави за умората си. Пред шатрата стоеше цяла тълпа, петдесетина мъже от всички родове войски в армията. Нумидийски офицери, галски, балеарски и иберийски главатари. Тук беше и братът на Ханибал Магон и командирите на конницата Махарбал и Хаздрубал. Баща му също беше тук заедно с Бостар, Сафон и останалите командири на фаланги.