„Богове, не съм последният, нали?“ Ханон се изчерви, докато се присъединяваше към групата. Неудобството му стана още по-голямо, когато Ханибал, облечен в проста пурпурна туника, го видя сред множеството.
— Добре дошъл, сине на Малх — каза той. — Един от мъжете, благодарение на които войската не гладува.
Думите му бяха посрещнати с одобрително мърморене.
Вече наистина смутен и във възторг от публичното признание, Ханон се ухили като идиот. Когато Сафон му намигна, той успя да му отвърне без никакво усилие със същото.
— А сега на работа — заяви Ханибал и посочи масата пред себе си, на която беше наредил черни и бели камъчета. — Днес римляните не приеха предложението ми за битка.
— За лош късмет, генерале! — обади се Сафон.
— Определено — съгласи се един галски главатар. — Хората ми още се оплакват.
Всички избухнаха в смях.
Ханибал се усмихна.
— Не се бойте, скоро ще има битка. Като едното нищо може да е и утре.
Атмосферата се промени на мига. Лицата на всички се напрегнаха.
— Днес повечето от нас стояхме недалеч от римския лагер, но не всички. Замар — Ханибал кимна към нумидиеца — и някои от най-добрите му хора лежаха на върха на хълма при Кана. Искате ли да чуете какво са видели?
— Да, генерале! — отвърнаха в хор всички.
— На пръв поглед не било нищо особено. Група вражески офицери от другата страна на реката. Замар обаче ги наблюдавал достатъчно дълго и се досетил, че римляните разузнават терена. — Ханибал замълча, за да могат всички да осъзнаят чутото.
Сериозният глас на Малх наруши мълчанието.
— Мислиш, че консулът, който ще застане начело утре, ще прехвърли легионите там ли, генерале?
— Да. Елате да видите плана, който ще следваме, ако се окажа прав. — Зъбите на Ханибал проблеснаха през тъмната му брада и той потупа масата.
Всички наобиколиха масата. Ханон не посмя да застане отпред, но благодарение на височината си виждаше добре над рамото на баща си.
— Тук са хълмовете, на които е разположен град Кана. — Пръстите на Ханибал минаха по редица камъчета, след което се преместиха към тънката кожена ивица, минаваща успоредно на тях. — А това е река Ауфидий. — Той вдигна очи. — Всички ли разбрахте?
— Да, генерале.
С бързи движения Ханибал нареди още двайсетина черни камъчета в три редици, образуващи голям правоъгълник. Дългите му страни минаваха успоредно на хълмовете и другия край на реката.
— Това са трите линии на легионите. — От двете страни на „легионите“ постави тънка редица още черни камъчета. — Вражеската конница. — Пред правоъгълника се появиха безразборно нахвърляни камъчета. — Лековъоръжените им войници. — Ханибал отново замълча, за да могат офицерите му да схванат, след което продължи: — Ако възнамеряват да се бият на този терен, римляните ще трябва да го направят по този начин. С тесни редици и много по-дълбока формация от обичайното. Това изглежда напълно разумно. Половината от хората им са новобранци. Вкарването им в битка по този начин ще ги задържи в строя и няма да позволи да изпаднат в паника. Освен това хълмовете и реката ограничават терена за конно сражение, което римляните знаят, че ще спечелим.
Ръцете му се раздвижиха отново, за да подредят белите камъчета срещу черните.
Ханон гледаше, но не можеше да намери смисъл в онова, което виждаше. Погледна другите и видя, че и те не разбират.
— Ха! — засмя се Ханибал. — Някой може ли да ми каже каква е идеята ми?
— Това тук е конницата ни — с усмивка каза Хаздрубал и посочи редиците камъчета от двете страни на централната част.
— Умник! — Ханибал го сръга дружески. — Прав си, естествено. Искам ти да си отляво, при реката, с иберийската и галската конница. Махарбал, ти ще поемеш десния фланг с нумидийците. Когато сражението започне, искам и двамата да настъпите. Хаздрубал, ти ще отблъснеш конницата на гражданите. Махарбал, ти ще се заемеш с конниците соции, но не влизай в пряко сражение с тях. Хаздрубал, ти също дръж хората си изкъсо. Веднага щом постигнеш целта си, искам да обърнеш и да се притечеш на помощ на Махарбал.
— Да, генерале — отвърна командирът на конницата.
— Това не ви ли прилича на обърната на една страна къща? — Пръстите на Ханибал проследиха камъчетата между кавалерийските крила. — Две стени и леко извит покрив. И дъжд, валящ над нея.
— Не ни измъчвай повече, генерале — каза Малх. Мърморенето в знак на съгласие на Ханон се поде от мнозина други. Каква беше най-новата гениална идея на генерала им?