— Добре. „Дъждовните капки“ са лековъоръжените ни бойци, а къщата очевидно е центърът ни. Той ще се състои от гали и иберийци и ще се командва от мен и от теб, Магоне.
Галският главатар, който се беше оплакал от хората си, се наведе и посочи камъчетата с дебелия си показалец.
— Огромна чест е да стоим в центъра и ти да ни водиш. Но защо линията е огъната по този начин? Това е глупаво!
Някои офицери очевидно се стреснаха от грубостта на гала, но Ханибал само се усмихна.
— Помислете — каза той и потупа черния правоъгълник. — Осемдесет хиляди легионери не могат да бъдат спрени, дори половината от тях да нямат никакъв опит. Никой не може да го направи, дори ти и всичките ви чудесни воини.
Галските и иберийските главатари кимнаха сдържано в отговор.
— И какво, римляните ще ни отблъскват назад и още по-назад ли? — попита главатарят.
— Да. — Ханибал премести „покрива“, докато той не се превърна в права линия. — Дотук. Естествено, римляните няма да спрат на този етап. — Той побутна белите камъчета, докато те не се огънаха навътре. После отмести няколко от тях. — Редиците ни могат дори да бъдат пробити.
Галите и иберийците не изглеждаха особено щастливи, но никой не възрази.
„Какви ги е намислил, мътните да го вземат?“ — запита се Ханон и пристъпи от крак на крак.
Баща му се обърна към него и прошепна:
— Имай доверие на Ханибал. Той знае какво прави.
„Много се надявам да е така“, помисли си Ханон, пое дълбоко дъх и бавно издиша. Ханибал винаги имаше план.
— Веднага щом стане това, идва твоят ред — Ханибал погледна Ханон в очите, — както и редът на останалите командири на фаланги…
Подобно на повечето пехотинци, Квинт беше изнесъл постелката си навън. Горещината през последните седмици правеше спането в палатка за осем души невъзможно. Но и под звездите нямаше много удобства. Мъжете оставаха будни доста време, преди да успеят да заспят.
Благодарение на маневрите от предишния ден, който се беше оказал един от най-горещите от началото на лятото, Квинт беше чул сигнала не само за втора, но и за трета стража. Затова събуждането от тръби в тъмното изобщо не подобри настроението му.
— Варон явно е взел решение — промърмори той на Урцей.
Мъжът с големите уши седна и разтърка очи.
— Така изглежда. Дано боговете са с нас.
Квинт не беше единственият, който промърмори в знак на съгласие. Доста други войници посегнаха към амулетите си за късмет, висящи на вратовете им.
— Днес нямам намерение да оставям езика си да стане като дъска. — Урцей побутна с крак двата издути меха на земята.
— Аз също. — Още вчера Квинт беше побързал да копира приятеля си; Коракс беше казал на цялата манипула да направи същото. Всеки войник в армията — освен пълните глупаци — щеше да носи със себе си предостатъчно вода в битката. Падането от жажда беше един от най-тъпите начини да умреш.
— Ставай! Ставайте, червеи!
Коракс, вече облякъл униформата си, крачеше между палатките. Лозовата му пръчка шибаше всеки, който се окажеше в краката му. Квинт скочи веднага; Урцей също.
— Днес е денят, момчета! Големият ден! Изпикайте се, изсерете се, ако имате напъни. Дори да нямате, пак го направете, защото се обзалагам, че после няма да ви се удаде друга възможност. — Коракс продължи нататък, като се усмихваше на леко нервния смях, с който посрещаха думите му. — Искам всеки да провери нитовете на сандалите си, преди да ги обуе. Обличайте доспехите! Наместете ги удобно, така че коланът да поеме тежестта на ризницата, ако имате такава. Поразходете се, за да сте сигурни, че всичко е наред. Извикайте някой другар да провери ремъците ви. Всички ремъци — на калигите, на нагръдника, на шлема, на щита. Уверете се, че мечът ви излиза гладко от ножницата, че по дръжките на копията ви няма трески. Принесете жертви на боговете, ако сте в такова настроение. Не забравяйте да се уверите, че меховете ви са пълни с вода. Едва след всичко това си вземете хляб и парче сирене, ако имате. Очаква ни дълъг ден и дори един залък, когато стомахът ви е залепнал за гърба от глад, ще ви даде нужната сила.
Коракс продължи нататък, като раздаваше в еднакви количества груби поощрения и удари с пръчката.
Квинт го гледа с възхищение известно време, след което се зае да изпълни нарежданията му. Какво ли щеше да се случи днес? Всички бяха прекалено заети първо да се приготвят, а после да се строяват. През пролуките между палатките виждаше, че легионерите от другите манипули правят същото. Искаше му се да може да полети и да наблюдава лагера отгоре. Каква ли гледка щеше да е — десетки хиляди войници, които излизат от палатките си и се строяват на открития терен зад укрепленията. Водени от щандартите и тръбите си, те щяха да излязат през четирите порти, за да се съберат в походна формация.