Когато стигнаха отреденото им място в колоната, слънцето вече беше изгряло. Прахта се надигаше на огромни облаци и мъжете кашляха и ругаеха. Жегата се засилваше неумолимо; слънчевите лъчи буквално сваряваха войниците в броните им. Квинт се потеше обилно дори само докато стоеше на място. Когато най-близкият трибун даде заповед да тръгнат, той въздъхна с облекчение. Всяко раздвижване на въздуха около лицето му беше добре дошло.
— Да благодарим на боговете, че сме сравнително отпред. — Урцей посочи с палец назад. — Жал ми е за горките кучи синове, които трябва да ни дишат прахта през цялото време.
— Конницата е най-добре — отвърна Квинт, докато търсеше Калатин в групата конници, които яздеха редом с манипулата му. — Те вдигат два пъти по-малко прахоляк от пехотата.
— И работата им е по-лесна — промърмори някой от задната редица. — Шибаняци.
Урцей изсумтя развеселено.
— Ще има да се размотават и да си веят, докато ние мачкаме гугите като мухи.
Квинт трябваше да укроти инстинктивната си реакция да защитава разпалено мъжете, с които се беше сражавал преди. Но колкото и да не му се искаше да признае, другарите му бяха прави. Досега конницата не се беше представила добре срещу Ханибал.
— И на тях не им е лесно. — Той си помисли за баща си и за Калатин и се замоли на бога на войната Марс да закриля и двамата. — Няма обаче съмнение, че ние отнасяме най-черната работа. — Стомахът му се сви и той добави молитва за себе си и за всички около него — с изключение на Мацерион. „Проклет да е!“ Русокосият беше две редици назад и няколко крачки вляво и Квинт се замоли каквото и да става, да не се озовава точно пред него. В хаоса на битката никой нямаше да забележи от коя точно страна е бил съсечен някой.
Подобен край беше още по-непривлекателна перспектива от смъртта от жажда или от картагенски меч.
Квинт знаеше, че в неконтролируемата суматоха на битката и Мацерион може да се озове с гръб към него. Предпочиташе да сложи край на враждата с русокосия лице в лице, но Рутил оставаше неотмъстен от прекалено много време. Ако му се удадеше възможност, щеше да се възползва от нея.
— В името на Хадес, защо се построяваме в толкова тесен фронт? — промърмори Квинт, който стоеше в седмата редица заедно с Урцей, Север и още трима другари по палатка. — В редици по шестима души на манипула? Няма никаква логика. Така никой от нас няма да стигне до сражение.
Урцей сви широките си рамене и отвърна:
— Но пък ще имаме повече шансове да посрещнем живи залеза.
Коракс, който беше в първата редица и като че ли притежаваше свръхестествен слух, се обърна.
— Кой се е разскимтял?
Квинт си затвори устата и заби поглед в шлема на боеца пред себе си.
— Строяваме се, както ни наредят, жалки отрепки! Ясно ли е?
— Да, командире — отвърнаха всички.
Коракс се ухили.
— Знам, че е гадно да стоим тук и да чакаме да тръгнем. Знам колко е горещо и как прахта ти влиза в очите, в устата и задника. Иска ви се всичко това да приключи час по-скоро. Варон обаче знае какво прави. Също като Павел и Сервилий. Трибуните следват заповедите им, нали? Ще се сражаваме така, защото по този начин фланговете ни са защитени.
Квинт погледна наляво към ниските хълмове и стените на Кана, където допреди два дни се намираше лагерът на Ханибал. Някъде в подножието на хълмовете беше Варон със съюзната конница. Отдясно, извън полезрението му, се намираше река Ауфидий, която бяха преминали, за да стигнат до това място. Там трябваше да са баща му и Калатин под командването на Павел. Квинт се замоли те да се сражават храбро и да доживеят да видят победата. Коракс продължаваше да говори и Квинт бързо насочи вниманието си отново към него.
— Тръгваме, когато Сервилий нареди, и нито миг по-рано! — извика центурионът. — Днес тук няма нито един войник, който да е по-опитен от вас. Четирите легиона, които се присъединиха наскоро, са съставени предимно от хлапаци с жълто около устите, които не са виждали бръснач, та какво остава за гуги. Построяването им в тесни редици отнема време и го правим, защото така на офицерите ще им е много по-лесно да поддържат строя, докато настъпваме. И ако случайно още не са ви уврели дебелите чутури, поддържането на строя е най-важното днес! Ще ударим картагенците толкова силно, че никога няма да се оправят. Двайсет и четири редици ще се погрижат за това, нали?