— Колко сме минали, командире? — извика Урцей.
Коракс дори не се обърна.
— Доколкото мога да пресметна, шестстотин крачки. След още двеста ще стигнем до гугите. Готови ли сте, момчета?
— Да, командире! — изреваха те с пресъхнали гърла.
— Напред! — Коракс насочи пилума си към врага.
Земята се тресеше под краката на осемдесетте хиляди настъпващи войници.
Квинт надникна над главите на мъжете пред него. Между двете армии се виеха облаци прах, но картагенските редици вече се виждаха ясно.
— Странно.
— Кое? — попита Урцей и също проточи врат.
— Центърът на вражеския строй е по-близо до нас от фланговете. Извит е, също като опънат лък.
— Това е просто заради липсата им на дисциплина. Тъпите гали в центъра искат първи да се хвърлят в боя! — пренебрежително каза Урцей.
Север се изкиска.
— Скоро ще размислят.
„Север сигурно е прав“, помисли си Квинт. Галите бяха прословути с лошата си дисциплина.
Извървяха още двайсет крачки. Легионерите оставаха мълчаливи и пестяха силите си. Трийсет крачки. Четирийсет. После шейсет. Осемдесет. Карниксите продължаваха с ужасната си какофония, както правеха, откакто вражеската войска се беше строила. „Галите, които ги надуват, сигурно имат невероятни бели дробове“, уморено си помисли Квинт и се замоли проклетият звук да спре.
Някакво бързо движение отпред привлече вниманието му.
Сякаш в съпровод на смахнатия звук на карниксите десетина воини бяха излезли от строя и подскачаха пред другарите си — с голи гърди, размахващи оръжия и сипещи обиди и подигравки към римляните. Някои дори като че ли бяха съвсем голи. Квинт неволно изпита тръпки на страх. „Тези типове са направо откачени“. Тръсна глава. Без броня тези хора лесно можеха да бъдат убити от хвърлените копия. Колкото до останалите… ами, хастатите отпред трябваше просто да държат строя, да държат щитовете си вдигнати и да мушкат с мечовете си, а не да секат.
— Дръжте строя — викна той. — Дръжте строя.
Устните на Урцей бяха побелели от напрежение, но той се изсмя, когато чу думите му.
— Ще го направим, кълна се в хуя на Юпитер. Прекалено много сме, за да могат онези плъхове да ни устоят.
Квинт се ухили и се замоли да доживеят да видят неизбежната победа. Завъртя глава и потърси Мацерион сред онези зад себе си. Русокосият изглеждаше по-уплашен от всеки друг път. „Добре. Надявам се да се посере, когато се почне“.
— Сто крачки, момчета — извика Коракс. — Пийнете глътка вода, ако имате нужда. Погледнете другарите си от двете си страни. Запомнете, че те са хората, за които се сражавате.
Квинт погледна първо Север, после Урцей, сякаш им казваше: „Каквото и да става, ще ви пазя“. Сърцето му запя, защото те му отвърнаха със същия поглед. Не можеше да иска по-добри мъже, между които да застане.
— На шейсет крачки искам да вдигнете хубава врява — извика Коракс. — Ясно ли е?
— Да, командире — отвърнаха хастатите.
— По-силно! — изрева Коракс. — Онези шибаняци отсреща не са дошли да си играят игрички с нас.
— Да, командире! — Този път отговорът бе доста по-ентусиазиран.
— Добре. Седемдесет и пет крачки.
Устните на Квинт се движеха, докато отброяваше крачките. Нямаше нужда да поглежда, за да знае, че всички в манипулата правят същото. „Марс, бди над мен — замоли се той. — Дай ни победа. Пази другарите ми“.
Тряс! Тряс! Тряс! Легионерите отново започнаха да удрят с копия по щитовете си.
— Шейсет крачки, момчета!
Квинт удари с дръжката на пилума металния ръб на скутума си. Тряс!
Миг по-късно сто и петдесетте войници в манипулата също заудряха. Както и още двайсет хиляди други хастати. ТРЯС! ТРЯС! ТРЯС! Ушите на Квинт зазвъняха от оглушителния звук.
Коракс продължаваше да ги води със същото бавно темпо. Вече можеха да различат лицата на отделните вражески воини. Гали с дълги мустаци и сплетени на плитки коси, носещи островърхи железни шлемове, подобни на техните. Едри, с голи гърди или облечени в разноцветни туники и тук-там по някой нагръдник. Бяха въоръжени с големи изрисувани щитове с железни умбони, дълги копия и прави мечове. Главатарите им се забелязваха лесно с техните златни торкви на вратовете, плетени ризници и сложните украси на щитовете. Имаше и иберийци, по-дребни, с шлемове с гребени от пера и кремави туники с алени ръбове. Техните щитове бяха малки и кръгли или плоски и правоъгълни; бяха въоръжени с дълги железни метателни копия и извити и прави мечове.